Габон блокира достъпа до интернет по време на изборите, които се проведоха в събота и на които президентът Али Бонго вероятно ще продължи 56-годишната власт на семейството си в богатата на петрол централноафриканска държава.
Данните от мрежата в реално време показват, че в деня на изборите в Габон е връзката с интернет в цялата страна е била прекъсната, съобщи в неделя Netblocks, организация, която следи за спирането на достъпа до интернет. Властите също така наложиха национален комендантски час от 19:00 ч. до 6:00 ч. сутринта и забраниха всички демонстрации.
Мерките целят да "предотвратят разпространението на призиви за насилие" и да ограничат разпространението на "фалшива информация", заяви министърът на комуникациите Родриг Мбумба Бисаву в телевизионно обръщение.
Кандидатурата на Бонго за трети мандат идва месеци след като конституцията на Габон беше променена, за да позволи президентът да бъде избиран в един тур - ход, който може да облагодетелства действащия президент, тъй като разделя гласовете на опозицията. Новата система също така задължава гласоподавателите да избират предпочитания от тях лидер и законодатели от една и съща партия.
Някои избирателни секции в столицата Либревил отвориха със закъснение или изобщо не отвориха. Лидерът на опозицията Алберт Ондо Оса заяви, че не е успял да гласува в 13:00 ч., пет часа след планираното отваряне на избирателните секции.
"Искам да изпълня гражданския си дълг, но избирателната ми секция все още е затворена", заяви Ондо Оса в публикация на официалния си профил във Facebook. Служител на националната избирателна комисия не отговори на обажданията с искане за коментар.
64-годишният Бонго се изправя срещу 18 кандидати за поста. Най-голямото му предизвикателство е 69-годишният Оса, професор по икономика и бивш министър на висшето образование, номиниран от опозиционната коалиция "Алтернатива 2023".
"Бонго вероятно ще спечели с лекота поради контрола си върху изборния процес и високорисковата стратегия на опозиционния алианс да избере ляв кандидат", заяви Мая Бовкон, анализатор за Африка във Verisk Maplecroft, в бележка, изпратена по електронната поща.
Гласуването се провежда в момент, когато Габон се стреми да намали зависимостта на икономиката си от петрола, който е на стойност 22 млрд. долара и с който се финансира повече от половината от националния бюджет. Правителството залага на това, че продажбата на въглеродни компенсации чрез запазване на горите може да помогне за компенсиране на загубените приходи.
"Ако президентът се смени, не съм убеден, че моделът все още е достатъчно развит, за да бъде напълно устойчив", каза Лий Уайт, министър на околната среда на Бонго, в интервю през март.
Богатите залежи на Габон от петрол, дървесина и манган не са довели до подобряване на стандарта на живот - една трета от населението на страната от около 2,2 милиона души живеят под прага на бедността, сочат данни на Световната банка.
Бонго обеща да създаде повече работни места, да стимулира програмите за микрокредитиране и да намали таксите в държавните училища.
Преди да започне да се занимава с политика, той учи право във Франция и е избран за президент през 2009 г., четири месеца след смъртта на баща си Омар Бонго, който е на власт от 1967 г. На изборите през 2016 г. той си осигурява втори седемгодишен мандат, побеждавайки лидера на опозицията Жан Пинг в най-оспорваните избори в страната.
Предизборната кампания беше спокойна, но мнозина се опасяват, че след изборите може да се стигне до размирици, подобни на протестите, които избухнаха след победата на Бонго през 2016 г. Посолството на САЩ в Либревил предупреди за "възможността от протести в целия Габон в навечерието и след изборите".
Насилието избухна, когато Бонго спечели втори седемгодишен мандат през 2016 г., а протестиращите подпалиха магазини и сградата на парламента. Правителството съобщи, че седем души са загинали при размириците, докато опозицията обвини силите за сигурност в убийството на повече от 50 свои поддръжници. Пинг бойкотира гласуването в събота.
Бонго отсъстваше от Габон през 2018 и 2019 г., след като получи инсулт по време на участие в конференция в Саудитска Арабия. Той се завърна месеци по-късно след неуспешен опит за преврат, извършен от войници, които поставиха под въпрос годността му да управлява.
През последните години Бонго проведе мащабни реформи, за да затвърди властта си, като концентрира властта в президентството и гарантира, че държавният глава запазва влиянието си върху националните политики, дори когато опозицията има парламентарно мнозинство.
През април парламентът гласува за съкращаване на президентския мандат до пет години. В страната няма ограничения за броя мандати на един президент.