Данък свръхпечалба върху италианските банки изплаши пазарите
Данъкът „позволява изтеглянето на 40%“ от свръхпечалбата на банките, които „възлизат на милиарди евро допълнителни приходи за 2023 година“
Обновен: 13:32 | 8 август 2023
Крайнодястното правителство на Италия подплаши пазарите като наложи неочакван данък върху свръхпечалбата на банките, с което срина цените на акциите им в началото на търговската сесия в Милано. Италианските банки се представят най-слабо от всички акции в Европа.
Правителството на Джорджа Мелони одобри изненадващия данък на заседание в понеделник вечерта, като обвини за решението си серията повишения на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Данъкът „позволява изтеглянето на 40%“ от свръхпечалбата на банките, които „възлизат на милиарди евро допълнителни приходи за 2023 година“, а с тях ще се финансират ипотеки за собственици на първо жилище, заяви пред репортери вицепремиерът Матео Салвини.
Във вторник вицепремиерът Антонио Таяни също обвини ЕЦБ.
„От месеци повтаряме, че ЕЦБ сбърка като увеличи лихвите и това е неизбежен резултат,“ каза той пред вестник „Кориере дела Сера“.
Преди дни италианските банки представиха изключителни отчети за печалбата, като Unicredit и Intesa увеличиха насоките си за цялата година за второ тримесечие поред поради бързото затягане на паричната политика от ЕЦБ. Нетните приходи от лихви в UniCredit, се увеличиха с 42% за първото полугодие.
Акциите на италианските банки бяха разтърсени от новината за новия данък
Тези събития се повтарят и на други места в цяла Европа, където кредиторите започнаха вълна от обратно изкупуване на акции, тъй като продължават да се възползват от по-високите лихвени проценти и се представят добре на стрес тестовете. Кризата с разходите за живот обаче води до все по-силна обратна реакция.
Говорител на Unicredit отказа да коментира новия данък, а представителите на Intesa не бяха открити веднага за коментар.
Данъкът ще окаже 19% влияние върху приходите на банките, пишат анализаторите на Citi в бележка. “Считаме, че този данък ще окаже значително негативно влияние върху банките, както поради ефекта си върху капитала и печалбата, така и върху доходността от банковите акции.,” пишат в бележка анализаторите на Citigroup Inc. под ръководството на Азура Гелфи. "Новото симулирано въздействие също е по-голямо, отколкото показа симулацията, която проведохме през април."
Какво казва Bloomberg Intelligence:
Според новинарската агенция Ansa, нетният доход на италианските кредитори за 2023 г. може да бъде намален с около 10% от предложения извънреден данък върху "допълнителната им печалба" през тази година, който трябва да събере около 2 млрд. През последните шест месеца оценките за нетния доход на италианските банки за 2023 г. са се увеличили с 36% - от Banco BPM до UniCredit. Съществува риск данъкът да бъде удължен и след 2023 г., въпреки че нетният лихвен доход на кредиторите достига своя връх.
- Ленто Тан, банков анализатор от BI.
Данъкът може да донесе на Италия над 2 млрд. евро, пише в бележка Луиджи Трамонтана, анализатор в Banca Akros. "Оценяваме средно въздействие от 7% върху печалбата на акция на обхванатите италиански банки", пише той.
Вестник Il Messaggero съобщи във вторник, че правителството ще избира между две възможности.
То или ще наложи данък в размер на 40% от разликата между нетните приходи от лихви през 2022 г. и 2021 г., които надвишават 3%, или от разликата в нетните приходи от лихви между 2023 г. и 2021 г., която надвишава 6%, каза Messaggero. Правителството ще избере най-високата сума. Данъкът не може да надвишава 25% от собствения капитал на банката.
В Обединеното кралство банките се сблъскаха с обвинения в "печалбарство", тъй като повишаващите се лихвени проценти увеличават маржовете им по заемите повече от тези по спестяванията, като същевременно оказват натиск върху клиентите. Миналия месец финансовият регулатор на Обединеното кралство каза на банките да ускорят усилията си за подобряване на достъпа до най-добрите лихвени проценти по спестяванията си. Някои политици от опозицията повдигат идеята за повече извънредни данъци поради продължаващата криза с разходите за живот.
Миналата година Испания беше първата страна, която очерта плановете си за временен данък върху банковите приходи, за да събере средства за преодоляване на кризата с разходите за живот.
Някои балтийски държави също обмислят мерки за повишаване на данъците върху търговските банки, след като повишаването на лихвените проценти е довело до по-голяма печалба. През май литовските законодатели подкрепиха временен данък върху извънредните приходи на банките, за да финансират разходите за отбрана. Естония планира да повиши данъка върху банките от 14% на 18% като част от поредица данъчни мерки за намаляване на бюджетния дефицит, а Латвия може да я последва.