Разликите в благосъстоянието на отделните области в България продължават да се увеличават, както и пропастта в развитието на столицата София с останалите региони. Усвояването на европейските средства също не спомага за сближаването на регионите нито помежду им, нито със средноевропейското равнище, а страната видимо се развива „на две скорости”.
Това са основните изводи от традиционното годишно изследване на регионите и областите в страната „Регионални профили 2016” на Института за пазарна икономика (ИПИ), което беше представено днес.
Цялостният икономически анализ на института показва, че в периода 2014-2015 г. много от областите са успели да преодолеят ефектите от кризата върху инвестициите и пазара на труда. Около една трета от областите в България обаче страдат от дълбоки структурни проблеми и това не им позволява да достигнат предкризисните си нива на развитие, пише Investor.bg.
Същевременно европейските фондове вече са се превърнали не в инструмент за осъществяване на регионални и местни политики, а в основна цел, която заменя дългосрочната политика за регионално развитие, подчертават икономистите. Бюджетите на общините са трайно зависими от тези средства и не осъществяват проекти без гарантирано финансиране.
Икономика „на две скорости”
Само 9 области в страната – София град, София област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Велико Търново, Разград, Варна и Добрич, са успели да преодолеят напълно последствията от кризата.
В процес на излизане от кризата са Северен централен и Североизточният регион, както и Южният централен регион, който също остава „под вода”, въпреки засилените инвестиции в Пловдив – единственото изключение в региона.
В 19 области на страната обаче реалният БВП е все още по-нисък спрямо стойността му от 2008 г. Цяла Северозападна България изостава критично, включително и област Плевен, която се присъединява към Видин, Враца и Монтана.
Данните на Института показват, че близо 40% от БВП се концентрира в столицата София, която продължава да се откъсва все по-напред по икономическо и социално развитие, коментира икономистът Десислава Николова. София град е лидер и по привлечени инвестиции благодарение на бурното развитие на ИТ и аутсорсинг сектора, следвана от София област, Варна и Стара Загора. На дъното на класацията по привлечени инвестиции са областите Силистра, Монтана, Хасково и Кюстендил.
София - град излиза на челна позиция и по благосъстояние на населението, следвана от Стара Загора, Варна, София област и Русе. Последни по този показател са областите Кърджали, Плевен, Сливен, Видин и Силистра. В София за период от 8 години (2007-2014 г.) средните доходи вече са се изравнили със средноевропейските, докато в някои райони на страната те остават на ниво от 20-40% от средноевропейските.
Все пак европейските фондове са довели до възстановяване на инвестициите поне що се отнася до разходи за дълготрайни материални активи (ДМА), отчитат икономистите. Лидер по усвояване на евросредства пак е София град, където обаче се осъществяват и два големи проекта – този за метрото и „София Тех Парк”, следвана от област Габрово, Бургас, Ловеч и Враца. Най-слабо усвояват европейски средства София област, Кюстендил, Сливен, Пазарджик и Благоевград.
Пазар на труда – дисбалансите се задълбочават
Десислава Николова подчерта, че като цяло оживлението на пазара на труда, което се наблюдаваше през последните няколко години, е спряло през 2015 г. В някои области през 2016 г. се отчита дори и спад на заетостта – Враца, Монтана, Силистра и Кърджали.
Структурните проблеми на много области в страната се задълбочават, тъй като не само има огромно разминаване в предлагането и търсенето на труд, но и недостиг на нови работни места. В някои райони на България за едно работно място се борят и по повече от 30 души, показват данните на Института.
Същевременно на пазара на труда в България като цяло се очертава три пъти по-висок недостиг на кадри спрямо средното за ЕС, което означава, че при следващ икономически трус ще има много бърза загуба на работни места, предупреждават икономистите.
В някои области пък спадът на безработицата не е заради ръст на заетостта, а заради преминаване на безработните в групата на икономически неактивните – т.е. хората, които не търсят работа, защото не смятат, че ще намерят такава. Затова и отчетеният ръст на заплатите – около 6%, всъщност се ограничава само до няколко области, които влияят върху средната статистика.
Дисбалансите на пазара на труда на практика следват и огромните разлики в образованието в отделните райони на страната, както и негативните демографски тенденции. Що се отнася до естествения прираст, дори и столицата, която е сред лидерите по механичен прираст на население, отчита най-неблагоприятния си резултат от 2007 г. насам.
Като цяло през изминалата година се наблюдава засилена миграция от града към селото. Лидер по механичен прираст на населението е София област, следвана от София град и областите Бургас, Хасково, Варна и Пловдив, а на „опашката” са Смолян, Разград, Видин и Враца.
Демографските тенденции пряко влияят и на пазара на труда и инвестициите. В слабо развитите области проблемите вече са толкова дълбоки, че не могат да се решат нито от европейски фондове, нито от целенасочени инвестиционни програми, защото в много от тях просто няма хора, заключи Десислава Николова.
Местните финанси – „тъмна Индия”
През тази година се наблюдава тенденция към увеличаване на местната данъчна тежест, коментира икономистът от института Петър Ганев. Най-чувствително се увеличават данъците върху недвижимите имоти, включително и при сделки с имоти, тъй като те са най-сериозният източник на приходи в бюджетите на общините, посочи той.
Ако през 2014-2015 г. са отчетени 58 случая на увеличение на местните данъци и такси, то през 2016 г. случаите вече са повече от 80, показват данните на ИПИ. Само в 17 случая е регистрирано намаление на местната данъчна тежест.
Най-много промени са направени в таксата „битови отпадъци”, макар че те са с най-малка тежест заради разходоориентирания й размер, подчерта Ганев.
Финансовата децентрализация на общините също продължава да не се случва, въпреки наличната стратегия, която пък не се изпълнява.
Непрозрачно се осъществяват и процедурите по оздравяване на общини. Знае се, че най-малко 36 местни администрации са подали планове в Министерството на финансите и искат безлихвени заеми. Перник например търси 20 млн. лева, Сливен – над 17 млн. лева, Кърджали, Доспат, Видин, Неделино и други общини също са кандидатствали за заем от държавата.
Ганев обаче посочи, че нито един от плановете за оздравяване не е одобрен, а и не са заложени пари за тези безлихвени заеми в бюджета за 2017 г.