В Стоук на Трент, на три часа северно от Лондон, традиционните английски грънчарски изделия са сред силно засегнатите предприятия от рязкото покачване на цените на енергията през миналата година. За да защитят ключовите си индустрии, Великобритания и други части на Европа бързо разработиха планове за запазване на енергоемките производители и обещаха да положат повече усилия за разработване на алтернативи като водород, за да запазят конкурентното си предимство.
Въпреки целия шум около енергийния източник, който не отделя вредни емисии, големите и малките европейски производители не са склонни да инвестират във водорода. Според Роб Флело, главен изпълнителен директор на Британската керамична конфедерация в Стоук на Трент, ангажирането с горивото е "неконкурентно скъпо". Групата тества използването на водород за изпичане на керамика, но не е сключвала договори за закупуване на големи количества.
Основната дилема е, че производителите, които се отказват от природния газ, вероятно ще бъдат принудени да плащат повече, ако сключат договори за водород сега, когато индустрията тепърва ще се развива. Ако изчакат други да поемат инициативата за разработване на технологията, това в крайна сметка ще я направи по-евтина.
При по-утвърдените чисти технологии, като вятърната и слънчевата енергия, строителните компании обикновено предварително продават договори за доставка на големи клиенти, като сигурността, че тези договори са сключени, помага за финансирането на строителството. Това се оказва по-трудно за водорода, тъй като и купувачите, и строителните предприемачи се фокусират върху потенциалните държавни субсидии, които да дадат начален тласък на пазара.
"Купувачите са предпазливи по отношение на сключването на договори, които ги обвързват с фиксирана сума за следващите 20 години", казва Кати Шепърд, глобален ръководител на корпоративното банкиране на Citigroup Inc. по въпросите на прехода към чиста енергия. "Съществува голяма несигурност по отношение на дългосрочните перспективи, като се има предвид колко е нов пазарът."
Газът се получава чрез разделяне на вода с помощта на електричество и може да се изгаря за производство на енергия, без да се отделя въглероден диоксид. Подобно на много други по-нови кътчета от индустрията на възобновяемите енергийни източници, разходите се повишиха през тази година поради инфлацията и по-високите лихвени проценти. Това означава по-дълги срокове за доставка на оборудването по целия свят, което забавя осъществяването на проектите и евентуалното създаване на пазар за новата технология.
Според Марина Домингес, старши анализатор по водородните технологии в Rystad Energy, повечето проекти за водород в Европа ще се използват за декарбонизиране на транспортния и промишления сектор. Въпреки това около 82% от тях остават без споразумение за изкупуване, казва тя.
Германските компании BASF SE и Thyssenkrupp AG, които са поели ангажимент за намаляване на емисиите - трудна задача без водород - отказаха да коментират дали са подписали договори. Yara International ASA, най-големият производител на торове в Европа, заяви, че има "принципно споразумение за изкупуване", но отказа да предостави повече подробности.
Според Адитя Бхашям, анализатор по водородни технологии в BloombergNEF, средната цена за целия живот на производството на екологичен водород - без да се включват транспортът и съхранението - в момента е около 4-5 долара на килограм на места като Испания, Италия и Германия, което прави традиционната вятърна и слънчева енергия по-евтина за мрежови доставки. Въпреки това той твърди, че до 2030 г. разходите ще намалеят с 57% в световен мащаб и могат да достигнат до 2 долара на килограм в Европа, тъй като оборудването и възобновяемата енергия, използвани за разделяне на водните молекули, поевтиняват.
Много зависи от икономическата среда, която определя колко парични средства могат да си позволят да инвестират производителите и определя разходите за заеми за строителните компании. Държавните финанси са ограничени след поредните кризи, които принудиха Европа да увеличи мерките за подпомагане, въпреки че може да са необходими повече средства за управление на прехода към по-чиста енергия.
"За да може водородът да се развие в промишлени мащаби, трябва да има сериозен стимул от страна на правителството", казва Есбен Хегнсхолт, управляващ директор и партньор в Boston Consulting Group, базиран в Копенхаген. "Всяка държава ще подходиразлично - някои ще изберат тоягата, други – моркова."
Въпреки че водородът се превръща в ключова част от европейските планове за чиста енергия, засега в сферата има много малко реални инвестиции. Наскоро Германия актуализира стратегията си за водорода, като удвои целта си за изграждане на местни електролизни инсталации до 2030 г. Въпреки че страната се стреми да се утвърди като доставчик на водородни технологии, нейните цели са смятани за нереалистични.
Междувременно във Великобритания правителството започна да работи с някои компании, за да насърчи внедряването на технологии за смяна на горивото, но досега не са обявени големи споразумения за изкупуване.
"Ако искате обем до 2030 г., наистина се нуждаем от проекти, които да бъдат обявени сега", каза Хегншолт. "Досега не сме свидетели на такива темпове, каквито би трябвало."