Правителството на Хонконг не успя в искането си да свали от интернет спорна протестна песен. Това е една от редките победи за свободата на словото в града, която може да укрепи вярата във върховенството на закона във финансовия център.
В петък Върховният съд отхвърли искането на правителството за издаване на съдебно разпореждане, с което да се обяви за незаконно изпълнението или излъчването на песента "Слава на Хонконг“, включително на текста и мелодията, поради съображения за национална сигурност.
"Съвършено невинни хора биха се дистанцирали от нещо, което може да е законно действие, включващо песента, от страх да не нарушат съдебната забрана, което има сериозни последици", заяви съдия Антъни Чан в писменото решение. "Съдът трябва да постави важен акцент върху защитата на основните права на трети лица, които могат да бъдат неблагоприятно засегнати."
Правителството все още може да обжалва присъдата.
В случай, че песента действително беше изтрита от интернет страниците, до които имат достъп жителите на града, това щеше да е пряко предизвикателство за свободите, които отличават бившата британска колония от континентален Китай. Също така щеше да повиши правните рискове за технологичните гиганти от Силициевата долина - от Alphabet Inc. до Apple Inc. и Meta Platforms Inc, които преди години напуснаха пазара на континентален Китай поради обременяващите изисквания за цензура.
Alphabet, компанията майка на Google, е притискана от местните власти да промени алгоритмите си, тъй като при търсене на националния химн на Хонконг в нейната платформа се връща протестната песен, която е популярна и в платформата YouTube, която също е собственост на Google. Компанията, която има около 500 служители в Хонконг, отказва да се подчини.
Случаят съживи по-широките опасения за цензурата в града, като повдигна перспективата технологичните фирми да избират между съгласието на Пекин и пълното напускане на местния пазар. Ако компаниите решат, че е твърде скъпо да продължат да работят в града, това би променило из основи интернет в Хонконг за една нощ и би разрушило отворената и свободна бизнес среда, с която той отдавна се гордее.
В основата на проблема беше дългогодишният дебат за това дали платформите за социални мрежи носят отговорност за съдържанието, публикувано от потребителите. Платформите в САЩ са защитени от раздел 230. В продължение на десетилетия той ги защитава от отговорност и много хора твърдят, че е сред причините за разцвета на интернет.
В Хонконг имунитетът на технологичните гиганти се превърна във въпрос с отворен отговор. Законът за националната сигурност, наложен от Пекин през 2020 г., предостави на правителството нови широки правомощия за контрол на съдържанието в интернет, включително издаване на искания за сваляне на материали, за които се счита, че са в нарушение на закона.
Вследствие на това законодателство, изготвено от Китай, западните технологични платформи временно преустановиха обработката на искания за данни от правителството на града и дори базираната в Пекин компания ByteDance Ltd. реши да прекрати предлагането на своето приложение TikTok на местно ниво.
Когато година по-късно Хонконг засили законите си за борба с доксинга (публично предоставяне на лична информация за физическо лице или организация бел. ред.), група от технологичната индустрия, представляваща Google и Facebook, предупреди, че ще се оттегли от пазара, ако местните служители бъдат държани отговорни за онлайн съдържанието на техните платформи..
Демонстранти пеят протестната песен "Слава на Хонконг" по време на протестен флашмоб през 2019 г. Снимка: Чан Лон Хей/Bloomberg
Все по-широки правни последици
Случаят разкрива как режимът на национална сигурност в града е стеснил пространството за гражданско общество и политически свободи.
По-рано този месец съдът осъди мъж на три месеца затвор, след като установи, че използването на песента Glory to Hong Kong е нарушение на закон въведен в града през 2020 г., който забранява на жителите да проявяват неуважение към китайския национален химн.
Властите все по-често обвързват съществуващите закони със законодателството за националната сигурност, тъй като се опитват да разширят обхвата на подобни престъпления.
Правителството на Хонконг се опитва да намери начини в рамките на правната система да потиска индивидуалните свободи - нещо, което законът за националната сигурност му позволява да прави, казва Доншу Лиу, доцент, специализирал в областта на китайската политика в Градския университет на Хонконг.
"В бъдеще от време на време отново ще ставаме свидетели на подобни действия", казва Лиу.