Година след началото на кампанията за лихвите, ЕЦБ още не знае кога ще я приключи

Една година след като Европейската централна банка започна да увеличава лихвените проценти, нейните официални представители все още не знаят кога ще приключи най-трудната кампания по затягане на паричната политика.

Тази седмица длъжностните лица се събират във Франкфурт и предстои отново да вдигнат лихвите с още 25 базисни пункта до 3,75%, в допълнение към 400-те базисни пункта затягане от миналия юли насам.

По-малко вероятно е обаче те да дадат насоки за следващата среща през септември. Някои от тях искат да увеличат лихвите още веднъж, а други предпочитат пауза. Въпреки че някои членове на Управителния съвет, които са настроени по-настъпателно, напоследък възприеха по-примирителен тон, този дебат продължава да е в разгара си. Инвеститорите и икономистите клонят към връх на лихвите от 4%.

ЕЦБ никога не е увеличавала лихвите си толкова агресивно

"Основното предизвикателство ще бъде да се изясни, че Управителният съвет ще доведе инфлацията до целевата стойност, но че въпреки това краят на цикъла на повишаване на лихвените проценти наближава", заяви Мартин Волбург, старши икономист в Generali Investments Europe. "Посланието ще бъде, че лихвените проценти остават на пиковите си нива за по-дълго време".

Вече се оказва трудно да пазарите да бъдат убедени в това намерение, като анкетираните от Bloomberg анализатори предвиждат намаляване на разходите по заемите още през следващата пролет. Предишни твърдения, които са се оказали неточни, вероятно подхранват тези съмнения. Така например председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в края на 2021 година, че е "много малко вероятно" лихвите да бъдат увеличени през следващата година.

Освен че се опитват да възстановят доверието си, ЕЦБ и другите големи централни банки прекараха голяма част от последната година и половина в стремеж да осигурят меко приземяване на икономиките си, след като руската война в Украйна повиши инфлацията и преобърна възстановяването след пандемията.
Бързият темп на повишения - които обикновено се отразяват със закъснение от една година или повече - означава, че все още неизясненото им въздействие е също толкова важно за вземането на решения от ЕЦБ, колкото и множеството икономически доклади, които ще излязат през септември.

Една година след началото на кампанията по затягане инфлацията се забави до 5,5%, като в един момент беше над 2 пъти по-голяма, но това се дължи повече на промяната в цените на природния газ, отколкото на досегашните действия на ЕЦБ. След като се изключат енергията и храните, т.нар. базисна инфлация остава по-висока, отколкото преди 12 месеца. Прогнозите предвиждат общо нарастване на цените да се върне близо до целта от 2% едва през 2025 г.

Междувременно икономиката засега избягва рецесия, дори когато по-високите сметки за енергия и разходите по заеми притискат домакинствата. Изненадващо силният пазар на труда е в основата на потреблението. Но някои сектори - особено производственият - изпитват затруднения. Производството в Германия, най-големия член на блока, се сви през зимата. На този фон представителите на ЕЦБ все още спорят относно края на повишенията.

Янис Стурнарас, който оглавява централната банка на Гърция, предупреди, че растежът може да не е достатъчно ефективен, което предполага, че в резултат на това инфлацията може да бъде по-слаба. Италианският министър Игнацио Виско също заяви, че ценовият натиск може да отслабне по-бързо от очакваното. И двамата вероятно ще подкрепят паузата през септември.

Още по темата

Планът на ЕЦБ за дълъг период на високи лихви не убеди инвеститорите

Инфлацията в Испания слезе на 2-годишно дъно и под целта на ЕЦБ

В другия край на спектъра президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че е твърде рано да се обявява "някакъв вид победа" над инфлацията, като намекна, че може да се наложи още едно повишение през есента. Нидерландският му колега Клаас Кнот, който обичайно е настроен настъпателно заяви миналата седмица пред телевизия Bloomberg, че всяко действие след юли "би било най-много възможно, но в никакъв случай сигурно".

"Членовете на управителният съвет са по-разделени по въпроса от колко по-нататъшно затягане на паричната политика се нуждае икономиката на еврозоната", казва Нериюс Мачулис, главен икономист в Swedbank.

Изводът е, че вместо да телеграфират бъдещи ходове, както правеха през последните месеци, политиците ще се придържат по-стриктно към дългогодишната си мантра за зависимост от данните - подобно на Федералния резерв.

И двете централни банки могат да бъдат изправени пред избора на пауза или ново увеличение през септември. Фед обаче повиши разходите по заемите повече и започна по-рано - през март 2022 г. - като служителите във Франкфурт все още са обвинявани, че са реагирали твърде късно на скока на цените.

През декември 2021 г., когато Английската централна банка стана първата голяма централна банка, която повиши лихвените проценти, а инфлацията в еврозоната достигна 5%, политиците от ЕЦБ се придържаха към аргументите, че повишените стойности ще бъдат преходни.

ЕЦБ закъсня с отговора си на инфлационния шок. Основната инфлация в еврозоната е в бяло, а базисната - в синьо

По времето, когато ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти, инфлацията вече беше 8,9%. Сега обаче служителите в Лондон са тези, които въпреки преднината си все още трябва да действат по-решително в борба с инфлацията.

И макар че ЕЦБ все още не може да обяви "мисията е изпълнена", главният икономист Филип Лейн е уверен, че усилията от последните 12 месеца ще ѝ помогна да за завърши. "Пълното икономическо въздействие на значителното затягане на паричната политика" в крайна сметка ще се усети, каза той на 12 юли, макар че това може да отнеме "няколко години".

Още по темата

Лагард: ЕЦБ едва ли скоро ще обяви пик на лихвите

Георгиева: МВФ безрезервно подкрепя по-нататъшни повишения на ЕЦБ

ЕЦБ предупреждава банките за по-тежки резултати от стрес тестовете