Русия продължава с плановете си за въвеждане на дигитална рубла, присъединявайки се към нарастващия списък от държави, които експериментират с електронната валута, тъй като се бори с международната изолация заради войната си в Украйна.
Законодателството за одобряване на създаването на националната цифрова валута днес беше прието от Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент. След като то бъде подписано от президента Владимир Путин, централната банка на Русия може да започне тестове на цифровата рубла още през следващия месец.
По данни на Международния валутен фонд повече от половината централни банки в света обмислят или разработват цифрови валути. Най-малко 20 работят по пилотни програми, включително Индия, Япония и Китай, чийто проект обхваща 260 млн. души и се тества в области, включващи обществения транспорт и електронната търговия, показва изследване, публикувано от Атлантическия съвет.
Докато криптовалутите като биткойн използват децентрализирани платежни системи, които не зависят от правителствата, цифровите валути, емитирани от централните банки, се издават и регулират от съответните държави. Защитниците им твърдят, че те улесняват предоставянето на банкови услуги на слабо обслужвани социални групи, повишават ефективността на плащанията и намаляват разходите по транзакциите, докато скептиците предупреждават за опасения, свързани с неприкосновеността на личния живот, и за рискове за сигурността от кибератаки.
Банката на Русия планира да проведе пилотен проект с 15 от кредиторите в страната. Той ще позволи на физически лица и компании да отворят цифров портфейл на платформата на централната банка, който ще бъде достъпен чрез всеки руски кредитор. Транзакциите с цифровата рубла ще бъдат безплатни за физическите лица, докато компаниите ще трябва да плащат такса от 0,3% върху транзакциите, според указанията на банката.
Централната банка пристъпва към проекта, след като мащабните санкции, наложени от САЩ и техните съюзници, отрязаха руските банки от световната финансова система в отговор на нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г. Чуждестранните банки също така прилагат все по-рестриктивни политики по отношение на плащанията от Русия, която се стреми да отслаби въздействието на санкциите, като стимулира търговията в национални валути с държави като Китай и Индия, които са по-неутрални по отношение на войната.
Досега през тази година рублата е поевтиняла с повече от 18% спрямо долара, което е най-лошото представяне сред валутите на развиващите се пазари след турската лира и аржентинското песо. Намаляването на приходите от енергоносители и възстановяването на вноса водят до намаляване на излишъка по текущата сметка на Русия, докато разходите, свързани с войната, изтощават бюджета.
Някои законодатели разглеждат цифровата рубла като потенциален начин Русия да улесни трансграничните плащания.
"В сегашната обстановка е важно да имаме независими платежни инструменти и канали за финансова информация, които могат да се използват в търговията ни с чуждестранни партньори", заяви Николай Журавлев, заместник-председател на Съвета на федерацията, по време на дебат за цифровата рубла на финансовия конгрес на Банката на Русия в Санкт Петербург по-рано този месец.
Според Александра Прокопенко, бивш съветник в руската централна банка, която сега е хоноруван учен в базирания в Берлин център "Карнеги Русия - Евразия", тези надежди може да се окажат преждевременни, тъй като цифровата рубла първо трябва да бъде свързана с валутните платформи на други държави, за да се извършват международни трансакции, а засега няма признаци за това.
"Засега цифровата рубла прилича на точкова система в програмата за лоялност на корпорацията "Крепост Русия", която потенциално прави транзакциите в страната по-удобни", казва Прокопенко. "Възможно е също така да направи трансакциите по-прозрачни в териториите, анексирани от Украйна, тъй като сега всичко се извършва в брой".