Германските въглищни компании се разделят с мръсните си активи, за да изчистят имиджа си

Основният риск е, че собствениците на мръсните отделени активи ще продължат да ги управляват с по-малък натиск от страна на акционерите да станат екологични

13:00 | 15 юли 2023

Автор: Петра Сордж

снимка: Bloomberg LP

Въглищните компании в Германия следват големите мултинационални минни компании в изчистването на имиджа си, като критиците се опасяват, че плановете за преструктуриране могат да създадат предпоставки за по-нататъшно увеличаване на емисиите.

Миналата седмица собственикът на втората по големина въгледобивна компания в страната заяви, че ще отдели мръсните си дейности от възобновяемите енергийни източници, като стана най-новата сред няколко компании, които правят това. Това е подобно на действията, предприети от корпорации, използващи изкопаеми горива, като Teck Resources Ltd. и Anglo American Plc., които положиха усилия да преструктурират бизнеса си, за да изключат въглищните активи от счетоводните си книги, вместо да ги закрият напълно.

Основният риск е, че собствениците на мръсните отделени активи ще продължат да ги управляват с по-малък натиск от страна на акционерите да станат екологични. Въпреки че по време на миналогодишната криза въглищните централи бяха считани за изключително важни за осигуряването на енергийната сигурност на Германия, компаниите, които търсят по-изгодни възможности за финансиране, се опитват да премахнат тези активи от счетоводните си книги.

"Натискът от страна на финансовия сектор - банки, инвеститори, застрахователни компании - върху операторите на въглищни електроцентрали да се откажат от "мръсния" си бизнес се засилва в световен мащаб", казва Ханс Кьониг, управляващ директор за Централна Европа на Aurora Energy Research. "Емисиите, разбира се, могат да се увеличат и след такава сделка, ако новите собственици продължат да експлоатират електроцентралите."

Макар че идеята за отделяне на мръсни бизнеси е в ход от известно време сред големите мултинационални компании - като Anglo American завърши разделянето на южноафриканския си бизнес с въглища през 2021 г. - тя едва наскоро набра скорост сред германските оператори на въглища.

Миналата седмица чешката енергийна компания EPH, ръководена от милиардера Даниел Кретински, обяви, че ще прехвърли германските си операции с лигнитни въглища в ново дъщерно дружество - EP Energy Transition. "В резултат на това до 2025 г. EPH ще се освободи почти от всичките си настоящи въглищни активи и до 2030 г. напълно ще се откаже от въглищата като източник на производство на електроенергия". Макар че новата фирма трябва да инвестира и 10 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници, въглищните централи в рамките на новата компания се очаква да работят до 2035-2038 г., според доклада за устойчивост на групата.

Миналата година най-големият оператор на въглища в страната RWE AG беше подложен на натиск от страна на инвеститор активист да отдели звеното за лигнитни въглища на германската енергийна компания от операциите ѝ за чиста енергия, но предложението беше отхвърлено от останалите акционери. През октомври RWE се ангажира да прекрати използването на въглища през 2030 г. - осем години по-рано от планираното - и оттогава представя планове за отделяне на операциите си с лигнитни въглища в държавна фондация.

За разлика от големите световни играчи, в Германия натискът идва по-скоро от малки акционери и общини, отколкото от големи инвестиционни или пенсионни фондове. От миналата година STEAG - компания за изгаряне на каменни въглища, която до голяма степен е собственост на комунални дружества - работи по отделянето на своите екологични дейности и през януари тази година обяви създаването на новото си дъщерно дружество за възобновяеми енергийни източници Iqony, докато въглищните активи ще продължат да се водят STEAG Power GmbH.

Предимството за зеления бизнес е, че той получава "по-голяма видимост, банково финансиране и прави много по-лесно предлагането на нашите услуги на клиентите", според ръководителя на комуникациите на Iqony Кристоф Долхаузен.

Възможните последици за емисиите могат да бъдат илюстрирани от подобно събитие през 2016 г., когато шведската енергийна компания Vattenfall AB продаде своите операции с лигнитни въглища в Източна Германия. Предприятието за комунални услуги заяви, че сделката е изтрила от портфолиото му 57 млн. тона годишни емисии на CO2. Но емисиите не са изчезнали: EPH изкупи активите и рестартира вече спрените въглищни централи по време на енергийната криза миналата година.

EPH настоява да изгаря въглища до 2038 г., докато Vattenfall обяви планове за намаляване на 55% от емисиите си до 2030 г.

"Ако Ватенфал все още беше оператор в Германия, той никога нямаше да може да оправдае толкова дълга експлоатация на въглища и вероятно щеше да затвори централите по-рано", казва Себастиан Рьотерс, енергиен активист от Urgewald, организация с нестопанска цел за опазване на околната среда.