Кубинските имигранти във Флорида празнуват смъртта на Кастро

Половин час след официалното обявяване на смъртта на бившия президент на Куба и водач на революцията Фидел Кастро от правителството в Хавана, кубинските имигранти в Маями излязоха на улицата да празнуват, съобщи АП.

Хиляди хора с кубински знамена се наредиха край улица Кале Очо – 8-ма улица в ранните часове на съботния ден.

The celebration in Miami after the death of Fidel Castro. @USATODAY pic.twitter.com/xWl1lbwfsC

— Alan Gomez (@alangomez) November 26, 2016

Полицията блокира района около квартала на кубинските имигранти, които започнаха да пристигат в САЩ след като Кастро взе властта на острова през 1959. Мнозина избягаха като привърженици на сваления Батиста, други – с надежда да се върнат скоро, след като Кастро бъде победен. Но той не беше.

Мнозина други вярваха, че няма да са истински свободни при Кастро и неговия комунистически режим, пише АП.

This was the scene on the streets of Miami after Fidel Castro's death was announced https://t.co/iEmf4bCiMC pic.twitter.com/H1iivfbkDF

— CNN (@CNN) November 26, 2016

Хиляди изоставиха имуществото си и близките си, трудно постигнато образование и развит бизнес, за да пристигнат в САЩ със самолет, лодка или сал. Мнозина кубинци загинаха в океана на път за Флорида. Малцина се върнаха, за да видят семействата си и родните места, защото Кастро беше все още на власт.

^{Хавана, Куба. 1 юни 2012. Photographer: Ty Wright/Bloomberg}

Всяка година на Нова година кубинците в Маями вдигат тост: „Догодина в Куба”.

Много кубински имигранти остаряха, а някои Кастро надживя. След като Обама вдигна ембаргото над Куба, а младите кубинци се върнаха на острова, тостът не отеква вече в много домове.

^{Портрет на Че Чевара. Хавана, Куба.  20 декември 2014. Photographer: Ty Wright/Bloomberg.}

В Маями, откъдето Хавана е по-близо – географски и психологически, отколкото от Вашингтон, новината за смъртта на Кастро бе отдавна очаквана от имигрантите. От десетилетия се появяваха слухове за смъртта на Фидел и хората дори се шегуваха с нея – главно защото чуваха за това толкова често.

Този път е наистина.

Към мемориала на загиналите при щурма на Залива на прасетата, под лекия дъжд се задава 76-годишният Антонио Ернандес с велосипеда си. Спира до вечния огън в памет на тези, които през 1961 се опитаха и не успяха да освободят Куба от Кастро и казва: „Всички са щастливи. Този човек няма повече да вреди”. Ернандес е дошъл в Маями през 1980. „Брат му също ще си отиде. Но светът трябва да внимава, не само ние, кубинците”, пише АП.

Куба е най-големият остров в Карибско море /110 922 кв. км./ - приблизително колкото територията на България. С население от 11 млн. души, страната продължава да се бори с икономическата криза, започнала през 1990, след загубата на помощта от Съветския съюз. Кубинските лидери обвиняваха за икономическите си проблеми американското ембарго, а критиците на режима на Кастро – неправилното централно планиране и национализацията.

След като през 2006 Фидел Кастро предаде властта на брат си, Раул Кастро, станал президент през 2008, започна постепенното отваряне на икономиката чрез ограничени пазарни реформи.

На 17 декември 2014 президентът на САЩ Барак Обама обяви плановете за възстановяване на дипломатическите отношения и облекчаване на 50-годишното ембарго над Куба, наложено от Джон Ф. Кенеди.

През март 2016 Обама посети Куба със съпругата си.

Сега американците, които пътуват в чужбина могат да донесат у дома колкото си искат кубински ром и пури.