Плащаме за здраве от джоба си повече, отколкото е бюджетът на НЗОК

Домакинствата в България плащат от джоба си повече за здраве, отколкото е бюджетът на НЗОК, показва изследване на „Разходи за здраве от джоба на домакинствата в България“, публикувани в сп. „Социална медицина“.

Най-голям дял от частните разходи за здраве на българина заема групата на медицинските изделия за извънболнично лечение, в които попадат и лекарствата – над две трети от общия размер на частните разходи за здраве. В зависимост от социалната група, в която попадат лицата, делът на разходите за здраве варира от 5% от доходите им до над 90%, като в някои случаи месечният доход може дори да не достига, разкрива изследването.

Основният извод от изследването: разходите за здраве от джоба на преобладаващата част от домакинствата в България са непропорционално високи в сравнение с доходите им. Тези разходи водят до здравни неравенства, особено силно изразени при лицата и домакинствата, живеещи с доходи под линията на бедност. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и материални лишения.

Данните са получени чрез анкета на представителна извадка от български домакинства, осъществена в периода 10 май – 10 юни 2015. Методиката за наблюдение обединява методиката на Евростат за наблюдение на бюджетите на домакинствата и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за отчитане на разходите за здраве от джоба.

Колко точно плащаме

Общият размер на регистрираните едномесечни разходи за здраве от джоба се равнява на 81 626 лева, отчита се в изследването. Регистрираният среден месечен разход на едно домакинство е 102,03 лева, а на едно лице – 42,07 лева, т.е. средният годишен разход на едно домакинство възлиза на 1 224,36 лева, а на едно лице - 504,84 лева.

Така за 2015 заплатените частни разходи за здраве от българските домакинства могат да бъдат оценени на между 3,63 млрд. и 3,68 млрд. лева общо. Бюджетът на Здравната каса за същата година възлиза на 3,2 млрд. лева, а за 2017 г. се залагат малко над 3,4 млрд. лева.

Измерените стойности на разходите са подобни на аналогично отчетени разходи в „Проект на анализ на състоянието на финансирането на здравеопазването в България. Декември 2014 г.” на Световната банка. Там се отчита, че „частният разход за здравеопазване се е увеличил от 26% през 1995 г. до 48,6% през 2012.

Данните от проучването са значително по-стряскащи от данните на Националния статистически институт (НСИ). За 2015 институтът отчита, че средният годишен размер на разходите за здравеопазване на българите достига 248 лева.

И според НСИ обаче тенденцията е за силен ръст на разходите за здраве. За периода 2010 – 2015 увеличението е почти 38%, показват изчисления на Investor.bg на базата на историческите данни на НСИ.

Разходи за здраве и доходи

Работещите лица, които получават средна месечна работна заплата – 893 лева за страната, заплащат най-нисък дял разходи от джоба за здраве – под 5% от месечния им доход, отчита се в изследването. Лицата, които получават минимална работна заплата и различните видове средни пенсии (средна пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност и поради трудова злополука и професионална болест) – т.е. всички лица с доходи над линията на бедност през 2015, плащат от джоба си за здравеопазване между 11,4% и почти 18% от доходите им.

В третата група попадат лицата, които получават всички видове минимални или социални пенсии. Разходите за здраве от джоба на тези лица се движат от една четвърт до над една трета от доходите им.

При домакинствата с деца с увреждания разходите за здраве от джоба могат да надвишат и две трети от доходите, а при неработещ родител – и 70%.

При домакинство от двама възрастни или самотен възрастен на минимална пенсия и инвалидна група делът на частните разходи за здраве може да изчерпи и целия доход, вижда се от данните.

България и ЕС

Българите от години са лидери в ЕС по най-високи разходи за здраве, плащани от джоба. Средно в Съюза делът на разходите за здравеопазване, които домакинствата поемат, е около 16-18%.

Донякъде този феномен е обясним с дела на разходите за здраве от БВП, който България отделя – почти два пъти по-малко в сравнение с ЕС.

Друга причина е неравномерното разпределение на медицинската помощ в страната, липсата на превенция и профилактика и високата преждевременна смъртност в страната на фона на ЕС.