EDF и огромните му дългове отново стават държавни

Отказът от изкопаеми горива се очаква да увеличи търсенето на електроенергия и президентът Еманюел Макрон поиска от EDF да се подготви за изграждането на между 6 и 14 нови реактора до 2050 г.

08:00 | 9 юни 2023

Автор: Франсоа дьо Бопюи

Снимка: Bloomberg L.P.

Electricite de France SA ще се върне към пълна държавна собственост в четвъртък, почти 18 години след регистрацията си на парижката фондова борса. Национализацията на компанията приключва с нелекото преживяване на акционерите, но все още има много предизвикателства пред затъналия в дългове ядрен гигант.

Сметката от 9,7 млрд. евро за национализацията на EDF даде възможност на френското правителство да приведе стратегията на най-големия производител на електроенергия в Европа в съответствие със собствените си приоритети - поддържане на достъпни цени на електроенергията, инвестиции в нови реактори и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници. Но багажът на предприятието означава, че държавата няма да има напълно свободна ръка.

Труден път. Акционерите на EDF са свидетели на големи колебания в оценката

Дефектиралите тръбопроводи в някои реактори продължават да ограничават производството, а новите централи страдат от забавяне на строителството и превишаване на бюджета. Нетният финансов дълг на EDF се превърна в значителна тежест, като нарасна с 50 % до 64,5 млрд. евро през миналата година, когато компанията отчете рекордна загуба.

"Дългът на EDF е ограничаващ", каза Никола Голдберг, партньор, отговарящ за енергетиката в Colombus Consulting в Париж. Според него компанията трябва да оправи баланса си, за да се справи с "инвестиционната стена" за нови ядрени мощности, възобновяеми енергийни източници и енергийни мрежи.

Финансовият дълг на EDF се покачва. Дългът (в милиарди евро) се покачва по време на енергийната криза в Европа

Това са основните предизвикателства, с които главният изпълнителен директор на EDF Люк Ремон ще трябва да се справи, когато публикува нов бизнес план през следващите седмици:

Проблеми с надеждността

Производството на френската ядрена енергетика на EDF е спаднало с 23% през миналата година до 279 тераватчаса, което е най-ниското ниво от 1988 г. насам, поради продължителните прекъсвания на реакторите за проверка и ремонт на тръби, засегнати от корозионно напукване. Това изостри енергийната криза в Европа и повиши цените на електроенергията, тъй като френската компания трябваше да купува електроенергия на пазарите на едро, за да покрие недостига на производство, което в крайна сметка ѝ струваше 29 млрд. евро.

Оттогава EDF е постигнала напредък в подмяната на дефектните тръби на своите реактори, но тежкият режим на инспекции, който все още предстои, дава възможност за изненади. Компанията очаква производството да бъде в диапазона 300-330 тераватчаса през тази година и 315-345 тераватчаса през следващата, което все още е далеч от 380 тераватчаса, генерирани през 2019 г.

Производството на ядрена енергия на EDF спада. Производство на атомна енергия, в тераватчаса

"Целевото подобрение на наличността на ядрения парк изглежда скромно", написа на 1 юни Селин Черубин, старши кредитен експерт в Moody's Investors Service. "Вероятността от появата на нови неочаквани повреди, изискващи незабавно отстраняване, се е увеличила."

Несигурни разпоредби

Преди повече от десетилетие Франция въведе закон, който задължава EDF да продава на конкурентите си до 100 тераватчаса ядрена енергия годишно на цена от 42 евро за мегаватчас - голяма отстъпка от сегашните цени на едро - за да насърчи конкуренцията и същевременно да поддържа достъпни цени на дребно. Предприятието се противопоставя на законодателството, чийто срок изтича в края на 2025 г., с аргумента, че то го лишава от приходи, необходими за инвестиции в нови реактори.

За големите промишлени потребители EDF търси дългосрочни договори на "значително по-висока" цена, за да покрие текущите си разходи и планираните инвестиции. Според лице, запознато с текущите разговори между EDF и френската държава, някои производители, които са жадни за електроенергия, са успели да прехвърлят по-високите разходи за енергия върху потребителите, но други са предупредили, че ще станат по-изложени на международната конкуренция, ако цените на електроенергията се повишат.

Френското правителство не дава достатъчно яснота за това какво ще се случи. То не успя да постигне споразумение с европейските органи за защита на конкуренцията относно новите правила за цените на електроенергията през 2021 г. и все още търси правила, които да му осигурят твърд контрол върху цените за крайните потребители, каза лицето.

"Остават въпросителни по отношение на регулирането на ядреното производство от 2026 г. и финансирането на нови ядрени проекти", каза Еманюел Дюбоа-Пелерин, анализатор в S&P Global Ratings. "Трябва да се намери баланс между производителя и потребителите, а това е ключов въпрос при инвестирането в ядрени проекти за 50-60 години."

Нови реактори

Отказът от изкопаеми горива се очаква да увеличи търсенето на електроенергия и президентът Еманюел Макрон поиска от EDF да се подготви за изграждането на между 6 и 14 нови реактора до 2050 г.

Компанията не е била изправяна пред подобно предизвикателство от десетилетия. По-голямата част от съществуващите реактори пуснат в експлоатация през 80-те години на миналия век, а последните проекти за строителство претърпяха фиаско. Новият флагмански европейски реактор с вода под налягане с мощност 1600 мегавата във Фламанвил трябва да започне да функционира догодина - с 12 години закъснение и с разходи за строителство, които се увеличиха четири пъти до 13,2 млрд. евро.

Бюджетът за два подобни блока, строящи се в партньорство с China General Nuclear Power Corp в Хинкли Пойнт в Обединеното кралство, се е увеличил почти двойно до 32 млрд. паунда. Прекъсването на веригата за доставки поради пандемията Covid-19 и войната в Украйна забави строителните работи и повиши цените на всичко - от цимент до стомана.

Сметката за шестте нови EPR с оптимизиран дизайн във Франция може да възлезе на 52 млрд. евро, според правителствена оценка, дадена преди нахлуването в Украйна. Въпреки че Макрон заяви, че държавата може да инвестира десетки милиарди в програмата, правителството поиска нов преглед на проектите и финансирането все още се обсъжда.

Като се добавят разходите за поддръжка, удължаване на живота на съществуващите реактори, възобновяеми енергийни източници и енергийни мрежи, EDF ще трябва да инвестира повече от 16 млрд. евро всяка година. Преди това правителството и компанията "трябва да намерят регулаторна система, в която рисковете да бъдат разпределени между държавата и EDF", каза Голдберг, консултант на Colombus.