Световната банка повиши прогнозата си за растежа у нас

Световната банка повиши очакванията се за икономическия растеж на България през тази и следващата година съответно до 2,7% и 2,9% в тазгодишния си редовен доклад за Европа и Централна Азия. За сравнение, данните в доклада от миналата година сочеха ръст от съответно 2,2% и 2,7%, предаде Investor.bg.

Прогнозите за инфлацията в страната обаче са със силно понижение. За тази година Световната банка очаква дефлация от 0,2%, но за 2017 г. прогнозите са инфлацията да са ускори до 1,1%. За сравнение, миналата година очакванията на банката бяха ръстът на потребителските цени да се ускори съответно до 0,2% и с 1,4% през тази и следващата година.

В доклада се казва, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е продължил да се разраства с около 3% годишен темп през първата половина на 2016 г. Икономическата активност е била подкрепена от силното местно търсене, което е спечелило от продължителното подобряване на пазара на труда, ниската инфлация и ръста на резервите.

Потреблението на домакинствата остава силно, се отбелязва в доклада, като намаляващата безработица, нарастващото заплащане и ниската инфлация са увеличили реалните доходи на домакинствата. Ръстът на износа се забавя спрямо първата половина на 2015 г. заради по-слабото търсене в страните извън Европейския съюз, но проносът на нетния износ към растежа продължава да бъде положителен.

Според доклада основното предизвикателство пред България е ускоряването на конвергенцията спрямо останалата част от ЕС и преодоляване на негативните последици от демографските промени. Ускоряването на конвергенцията ще изисква ръст на производителността до поне 4% годишно, за да се достигнат средните нива на доходи в ЕС в рамките на едно поколение, както и повече участие в работната сила, казва Световната банка.

Ръстът на производителността обаче е разочароващ, пише в доклада, а за да се решат проблемите, ще са нужни по-силни реформи за заздравяване на правната и институционална рамка, подобряване на уменията в работната сила и по-добра ефективност на публичните разходи. Реформите за подобряване на ефективността на съдебната система, понижаване на потенциала за корупция и подобряване на енергийния и финансовия сектор може да засилят доверието и да намалят фискалния натиск.

Европа и Централна Азия

Очертава се скромен растеж на БВП в страните от региона на Европа и Централна Азия през 2016 г. като цяло. Ниските цени на петрола и суровините в източната част на региона, намаляването на ръста на инвестициите в Европейския съюз, както и съществуващите структурни предизвикателства във всички държави вредят на растежа и се прибавят към увеличаващия се популизъм и разделение, се посочва в доклада за региона.

Очакванията в доклада са за скромен растеж от 1,6% в региона през 2016 г., което е незначително повишение от регистрирания 1,4% през 2015 г., но намаляването на доходите и потреблението най-вероятно ще смекчи последствията от скромния растеж. Тази тенденция се очаква да продължи и през 2017 и 2018 г., като прогнозата за растежа е за 1,5% и 1,8% съответно.

Очаква се растежът да остане положителен в централната част на Европейския съюз, където Световната банка позиционира България заедно с Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения. За 2016 г. очакванията са за ръст от 3,2%, за 3,1% през следващата година и отново за 3,2% през 2018 г.

“Гласуването за Брекзит и бежанската криза поставят на изпитание европейското сътрудничество, докато държавите от източната част на региона все още се мъчат да се нагодят към ниските цени на петрола“, смята Ханс Тимер, главен икономист за региона на Европа и Централна Азия. “Неспособността на целия регион да отключи нови източници на растеж се добавя към нарастващия популизъм и разделение, както и недоверие към институциите“.

Изследвания в доклада посочват, че безпокойството за променящия се икономически пейзаж, и в частност липсата на сигурни работни места, добавят към възхода на политическото разделение в страните от региона. Бързото нарастване на временната и почасовата заетост, както и промененото търсене на умения в резултат на новите дигитални технологии увеличават безпокойствата на хората в региона и променят подкрепата им за политики малко встрани от политическия център.

В отсъствието на силни политики в отговор на това развитие продължаващите структурни предизвикателства заплашват растежа и намаляването на бедността в региона в дългосрочен план. За да се справят с тези предизвикателства, правителствата и обществото трябва да предоставят нови перспективи пред хората в една нова икономическа ера, без да залитат към мерки, които са работили в миналото при много различни обстоятелства.

“Скромният икономически растеж, който наблюдаваме, е стъпка в правилната посока, но не е достатъчен да намали притесненията на хората от региона, които са обезпокоени за техните икономически перспективи“, смята Сирил Мюлер, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. “Правителствата могат да действат сега, за да помогнат на хората. Например те може да предложат политики за учене през целия живот, за да помогнат на хората да си намерят добра работа и да я задържат. Те също така може да предоставят грижа за децата и възрастните, така че да стимулират по-гъвкава заетост. Тези мерки може да гарантират равенство на възможностите и да засилят общия растеж“.

Други възможни политики включват подкрепа за фирмите в усилията им за откриване на нови експортни възможности, които предполагат едно по-конкурентоспособно производство, намалени разходи и време за откриване на бизнес и навлизане на нови пазари, както и премахване на бариерите за преминаване на работната ръка към нови дейности. Тези действия трябва да гарантират, че основните социални и трудови права са защитени и се упражняват по начин, без да се подкопава социалната кохезия, особено на уязвимите групи от населението.

В доклада се настоява също и за по-добро изследване и данни за неравенството, включително и за индикатори на възприятията на хората по отношение на променящите се нива на неравенство. Нови доказателства за връзката между търсенето на умения и промените в удовлетвореността от живота могат да насочат промените в политиките, така че да отразяват важните икономически процеси и да намаляват социалното и политическо безпокойство.