Германският канцлер Олаф Шолц и министърът на финансите Кристиан Линднер разработват план за преодоляване на недостига от 20 млрд. евро в бюджета за 2024 г. със съкращаване на разходите във всички министерства с изключение на отбраната - ход, който рискува да разгневи коалиционните им партньори - Зелените.
Шолц и Линднер са се договорили за намаляване на разходите с 2 до 3% за почти всички министерства, съобщиха запознати с плановете, говорейки при условие за анонимност. Това е достатъчно, за да се постигнат около половината от необходимите икономии, но те все още трябва да решат как да намерят останалата част от парите.
Линднер, лидер на подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия, призовава за съкращения в политически чувствителни области като социалните разходи с аргумента, че това е единственият начин да се постигне стабилен бюджет, казаха хората. Социалдемократите на Шолц искат да избегнат подобна стъпка и по-специално да освободят от данъци помощите за деца, застрашени от бедност.
Говорител на финансовото министерство отказа да коментира плана и заяви, че обсъжданията на бюджета продължават.
Германският държавен дълг скочи по време на пандемията
Каквото и да решат, то вероятно ще предизвика проблеми със Зелените, третата партия в управляващата коалиция. Министърът на икономиката Роберт Хабек, един от двамата високопоставени представители на Зелените в кабинета, призовава за по-високи данъци вместо това, за да се запълни дупката, особено за хората с по-високи доходи.
Това обаче едва ли ще спечели подкрепа от страна на Линднер, а Хабек загуби влияние през последните седмици след приемането на тежък закон за намаляване на емисиите на CO2 от отоплението на домовете и принуждаването на високопоставен съветник да подаде оставка. Проучване на института "Инса", публикувано във вторник от "Билд", показва, че 50 % от избирателите искат Хабек да се оттегли, а само 28 % са за оставането му на поста.
Трите партии имат срок до първата седмица на юли да публикуват предложенията си, за да дадат на парламента достатъчно време да разгледа подробностите, преди да одобри окончателното законодателство през есента.
Един от потенциалните компромиси би бил да се намалят разходите, които противоречат на целите на правителството в областта на климата, като например субсидиите за някои видове дизелово гориво, каза един от хората. Това е идея, която Зелените лансират от дълго време, но Свободната демократична партия на Линднер засега блокира.
Намаляването на субсидиите за изкопаеми горива може да спести няколко милиарда евро, но все пак не е достатъчно, за да спести на коалицията трудни решения.
Линднер и Шолц се съгласиха, че отбраната е една от областите, които ще бъдат извън обхвата на съкращенията, тъй като Германия е поела ангажимент да увеличи военните разходи и да продължи да подкрепя борбата на Украйна срещу руската инвазия, съобщават хората.
Социалдемократическият министър на отбраната Борис Писториус призова за увеличение на бюджета за отбрана с 10 до 50 млрд. евро, но според правителствени служители може да се наложи да се задоволи с около 2-3 млрд. евро през 2024 г.
За да постигне целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана, Германия ще се нуждае от допълнителни 20 млрд. евро, след като бъде изчерпан специалният фонд от 100 млрд. евро. Шолц създаде тази програма малко след като Русия започна нападението си срещу Украйна.
Германия е изправена пред по-строги бюджетни перспективи за следващата година, отчасти защото много по-голям дял от разходите ще бъде поет от лихвени плащания. Правителството ще похарчи повече от 40 млрд. евро за обслужване на дълга си през следващата година, в сравнение с 4 млрд. евро през 2021 г.
Но и тримата членове на коалицията се съгласиха, че през 2024 г. федералното правителство трябва да възстанови конституционния лимит на заемите, който беше спрян за три години, за да се увеличат публичните разходи по време на пандемията, а след това да се справи с недостига на енергия, предизвикан от руската инвазия.
Механизмът, известен като дългова спирачка, ограничава дефицита на федералното правителство до 0,35% от брутния вътрешен продукт, освен в извънредни ситуации.
"Държавите в Европа - това се отнася и за нашата страна - не могат просто да продължат да използват всички допълнителни средства, които мобилизирахме, за да се борят с две кризи в непосредствена последователност", заяви Шолц на конференция в Берлин в понеделник. "Затова ще продължим оттук нататък по начина, който е възможен въз основа на това правило - а именно без огромни нови дългове."