Преди срещата на върха на Г-7, САЩ и техните съюзници знаеха, че трябва да направят повече, за да спечелят световните колебаещи се нации, които са ухажвани и от Китай и Русия. Срещата през уикенда в Япония показа, че им предстои дълъг път.
Срещата в Хирошима, мястото на първата атомна бомбардировка през 1945 г., показа ужасите на ядрените оръжия след отправените от руския лидер Владимир Путин заплахи да ги използва в Украйна. Изненадващото посещение на нейния президент Володимир Зеленски му даде възможност да се обърне към лидерите от развиващите се икономики, които също бяха поканени на срещата на върха и заеха неутрална - а понякога и двусмислена - позиция по отношение на войната.
И все пак за Групата на седемте най-богати държави беше трудно да се види осезаем напредък, въпреки че някои западни представители заявиха, че блокът се движи в правилната посока в сравнение с минали години.
Трима от основните поканени гости - бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, индийският премиер Нарендра Моди и индонезийският президент Джоко Уидодо, в чиито страни живее една четвърт от световното население - говориха за необходимостта от мир в общи линии, без да подкрепят становището на Г-7 за Украйна.
На пресконференция преди да отпътува от Хирошима Лула разкритикува реториката на президента Джо Байдън по отношение на Русия, като заяви, че тя не помага на усилията за мир.
Бразилският лидер настоя, че осъжда окупацията на Украйна от страна на Русия, която според него има право да защитава територията си. Но той не изключи решение на войната, което да включва териториални загуби от страна на Украйна, като заяви, че нито една от страните няма жизнеспособни предложения за прекратяване на конфликта.
"Предложението на Украйна е капитулация от страна на Русия, която няма да го приеме. Предложението на Русия е капитулация от страна на Украйна, която няма да го приеме", каза той.
Лула заяви, че е бил изненадан от появата на Зеленски в Хирошима, след като някои от помощниците му са определили ситуацията като "капан". Двамата лидери не се срещнаха през уикенда въпреки молбата на френския президент Еманюел Макрон, който призова Лула да разбере, че в Украйна има агресор и жертва, съобщи служител на Елисейския дворец.
Бразилия публично заяви, че президентът на Индонезия Джоко Уидодо, популярен като Джокоуи, е потвърдил, че споделя същата позиция по отношение на войната в Украйна като Лула. В доклада на Индонезия за срещата с Лула не се споменаваше Украйна, но Джокоуи - който покани Зеленски да участва в срещата на Г-20 миналата година - отделно се срещна с украинския лидер и предложи да служи като "мост на мира".
Моди, който е домакин на срещата на върха на Г-20 по-късно тази година, също се срещна за първи път със Зеленски и изрази "ясна подкрепа за диалога и дипломацията за намиране на път напред". Но външният министър Виная Куатра, който разговаря с репортери в Хирошима, не уточни дали Моди е приел поканата на Зеленски да посети Украйна - нещо, на което Индия се противопоставя, като се има предвид, че Русия е ключов доставчик на енергия и оръжия.
Взаимодействията показаха трудностите, пред които са изправени страните от Г-7, тъй като те се опитват да защитят териториалната цялост на Украйна срещу Путин в лицето на неясното предложение за прекратяване на огъня от 12 точки, подкрепено от китайския президент Си Дзинпин, главния дипломатически съюзник на Русия. Усилията на Китай за прекратяване на сраженията намериха подкрепа сред страните от т.нар. глобален юг, засегнати от по-високите разходи за храна и горива, което увеличи натиска върху Г-7 да убеди света, че Украйна си заслужава да бъде защитавана.
Високопоставен служител на Обединеното кралство оцени усилията на Г-7 като успех, като заяви, че не е реалистично да се очаква Индия или Бразилия изведнъж да започнат да налагат санкции на Русия или да изпращат оръжия на Украйна. Все пак, каза служителят, срещата на върха е равносилна на повратна точка за Г-7 да ангажира глобалния Юг с уважение и да положи съгласувани усилия, за да се противопостави на усилията на Русия и Китай да използват антиимпериалистическите настроения в страните от средата на света, за да изградят съюз срещу Запада.
Дългосрочната цел остава убеждаването на големите развиващи се икономики да помогнат за прилагането на санкциите срещу Русия, което е сложно, тъй като те не са подписали мерките. Според запознат със ситуацията, стратегията, с която се подготвяше срещата, беше да се избегне оказването на натиск върху поканените гости да осъдят Путин и да прекратят икономическата подкрепа за Русия, а вместо това да се подчертае необходимостта от спазване на глобалните правила като "не нападай съседа си", които поддържат просперитета на света от десетилетия.
Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, заяви пред репортери в Япония, че "натиск" е "просто грешната дума", за да се опише взаимодействието на Байдън с Лула, Моди и други лидери. Вместо това той каза, че целта е била да се подчертае "конструктивната роля", която те могат да изиграят в подкрепа на принципа на "суверенитета и териториалната цялост, който е свещен в Устава на ООН".
Тази точка беше на първо място в съзнанието на лидерите, които се опитваха да се противопоставят на призивите на Китай за прекратяване на бойните действия, което на практика би замразило завоеванията на руските войски. Зеленски отхвърли тази формулировка на среща миналата седмица със специалния пратеник на Си за Украйна, а други лидери от Г-7 подчертаха, че всяко решение, което не включва руско изтегляне, не е осъществимо.
"Не е необходимо прекратяване на огъня - необходим е мир", заяви канадският министър-председател Джъстин Трюдо пред репортери в неделя. "И този мир може да бъде постигнат само ако Русия реши да спре продължаващото си нахлуване в суверенна съседка".
Въпреки че Г-7 от години се възприема като институция, която изнася предимно поучителни лекции на страните от Глобалния юг, тази година държавите се стремят да се съсредоточат повече върху осезаеми и целенасочени предложения към ключови държави като основен приоритет. В комюникето след срещата на върха се споменава необходимостта от изпълнение на ангажиментите за мобилизиране на 600 млрд. долара за качествена инфраструктура за развиващите се страни и 100 млрд. долара годишно за финансиране за намаляване на рисковете от изменението на климата, както и усилията за реформиране на международните банки за развитие и справяне с дълговата уязвимост.