Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари миналата година, Анна Коробкова казва, че прекарва дните си в информиране на своите съграждани. "През някои седмици пиша десетки "доноси", а през други - само няколко", пише тя в размяна на имейли, използвайки руската дума за доноси - термин, който все още е изпълнен с дългогодишна история на доносниците, датираща още от времето на съветския диктатор Йосиф Сталин. За малко повече от година тя е написала 1013 такива материала.
Коробкова е може би най-дейната от нарастващия брой руснаци, които се присъединяват към репресиите на Кремъл срещу критиците на войната. Хората известни като „доносници“ са отражение на радикалните промени, които инвазията донесе в Русия, стремейки се да изкорени някога толерираните намеци за опозиция от квартали, училища, университети и работни места в цялата страна.
Макар да няма официална статистика, броят на доносниците е нараснал от началото на войната, воден все повече от ентусиасти като Коробкова, мотивирани от идеологията, твърдят няколко души, близки до службите за сигурност, които говорят при условие за анонимност, за да обсъждат въпроси, които не са публични.
Според юристи, които следят тази тенденция, информаторите са в основата на дела, които водят до затвор, глоби и загуба на работа за лицата, срещу които е насочена информацията, въпреки че представляват по-малко от една десета от наказателните преследвания по строгите закони за цензурата, наложени след войната.
"За съжаление, хората все още пишат твърде малко доноси", казва Павел Данилин, политически анализатор с близки връзки с Кремъл, който е редовен гост в токшоутата на държавната телевизия. "Това е правилно и социално приемливо поведение".
Докладът на учителка до директора ѝ за рисунка на символ на мира, нарисувана от ученичка, предизвиква съдебно дело тази година, което доведе до вкарването в затвора на бащата на ученичката. Един "донос" е в основата на наказателно разследване, довело до вкарването в затвора на известна поетеса за "оправдаване на тероризма" с наградена пиеса. Случайни минувачи чули жена да хвали украинския президент Володимир Зеленски като "красив млад мъж с добро чувство за хумор" в ресторант и я издали. Тя е глобена с 40 000 рубли (519 долара).
Татяна Червенко, московска учителка по математика, казва, че е била уволнена от работа след поредица от доноси от страна на Коробкова до училищни и правителствени служители, след участието ѝ в "Дойче веле" , интернет телевизионен канал, който Русия е обявила за "чуждестранен агент".
"Може би искаха да ме дадат за пример, за да уплашат другите учители", казва тя, като отбелязва, че е отказала да води специални уроци за войната, поръчани от Кремъл.
Коробкова си приписва заслугата, че тези съобщения са довели до пет "протокола" или административни дела срещу нейни жертви, и обещава да продължи да полага усилия. Тя казва, че не познава лично нито един от тях и че дори не е виждала повечето от тях. Но нейното име и имейл адрес се появяват в правни документи и някои от нейните мишени са се свързали с нея, за да я попитат защо.
Тя отказва да говори по телефона за тази статия, като предпочете да коментира в писмен вид. Макар да казва, че се чувства "в пълна безопасност", тя не разкрива възрастта си, нито къде живее, като споделя само, че това е голям град, далеч от граничните райони.
"Разкривайки враговете си, хората доказват преди всичко на себе си, че тези противници съществуват и че постъпват правилно, като подкрепят войната", казва Александра Архипова, антрополог, която не само е изучавала феномена на доносниците, но и е ставала негова жертва.
Коробкова пише седем имейла до деканите на университетите, в които преподава Архипова, с искане тя да бъде уволнена за "неморално поведение" и затова, че е дала интервю за интернет телевизия, която е забранена от властите. Администраторите се ограничават с искане, Архипова да спре да говори пред медиите.
"За момента доносите са маловажен въпрос, но има някои ясни активисти", казва Денис Волков, социолог в независимия център "Левада".
"Тези хора не искат да виждат онези, които говорят против войната, не искат да чуват нищо, което може да разклати тяхната картина на света", казва Алексей Макаров, историк в "Мемориал", правозащитна група, която е закрита от Кремъл. За разлика от епохата на Сталин, сега няма мащабна държавна пропагандна кампания, която да насърчава доносниците, казва той, но "има одобрение отгоре и системата реагира положително на доноси".
Владимир Путин призова руснаците да помогнат за изкореняването на "мръсниците и предателите". Малко след инвазията миналата година Путин нарече този процес "естествена и необходима самодетоксикация на обществото".
Според статистиката за цензурата в интернет, руснаците изглеждат по-склонни да доносничат за уебсайтове, отколкото други граждани. По данни на агенцията, жалбите за "незаконна информация", публикувана онлайн категория, която обхваща това, което руското законодателство нарича "фалшификати" за инвазията, са се удвоили до 133 601 през миналата година. Най-големият скок е през март, точно след налагането на новите правила.
Неотдавнашни високопрофилни случаи, свързани с информатори, разкриха някои наченки на дебат сред елита. Миналия месец говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, заклейми тази практика като "отвратителна".
Малцина други са толкова открити в критиките си към тази тенденция, но има признаци, че тя все още не е широко приета.
В елитния държавен Московски институт по международни отношения, който обучава дипломатите на страната, ръководството бързо се дистанцира от канал в Telegram, появил се малко след началото на войната, в който информаторите докладваха преподаватели, за които се смяташе, че не са достатъчно лоялни. Но репортажите не спират.
"В средите на университетите има отмъстители, които се борят за "чистота"", казва Дмитрий Дубровски, академик и активист за правата на човека. "Тази тенденция се засилва."
"Информирането е в кръвта ми", пише Коробкова в поредица от дълги имейли, след като Архипова я пита за мотивацията ѝ да съобщи за непознат човек. Коробкова проследява своята активност до дядо си, който според нея е бил военен и информатор на тайната полиция НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) на Сталин по време на Втората световна война.
Тя споделя, че прекарва по два дни в гледане на медии, обявени за "чуждестранни агенти" в YouTube, и след това пише доноси за тези, които се проявяват. Често й се налага да пише повече от един донос, защото официалните лица или ги игнорират, или отказват да предприемат действия.
Нейните доноси, казва тя в имейл до Архипова, "могат да се сравнят с използването на подводници за унищожаване на вражески кораби - „броят на потопените кораби никога не е бил голям, но страхът от нападение кара врага да намали броя на плаванията". Според нея целта ѝ е да остави "чуждите агенти" в медиите в неспособност да привличат гости за своите предавания.