В Европа нищо не крещи "климатична криза" така, както екстремни горещини през пролетта.
В четвъртък температурите в южната част на Испания достигнаха 38,7С, с което временно бе подобрен рекордът за най-горещ ден, поставен някога през април. За сравнение, средната температура през този месец е била 14,2С между 1991 и 2020 г. за Андалусия, където е поставен рекордът. Страната е в състояние на тревога, тъй като температурите остават високи, влажността е ниска, а ветровете са силни: идеални условия за горски пожари.
Дори ако температурите започнат да се понижават, няма да има голямо облекчение за изсъхналите култури и затруднените земеделски производители в Испания. Всичко това е само част от дълъг период на стрес, свързан с времето, за страната, която през последните три години преживя по-високи от обичайните горещини и малко валежи, а в края на 2022 г. официално влезе в състояние на дългосрочна суша.
В средата на април Координаторът на организациите на фермерите и животновъдите (COAG), основната селскостопанска асоциация на Испания, публикува доклад, в който предупреждава, че сухият период причинява "необратими загуби" на повече от 3,5 млн. хектара култури. Докладът е апокалиптично четиво: Водните запаси са изключително малко и реколтата в някои региони ще бъде напълно унищожена, ако не започне да вали. В Мурсия, която понякога е определяна като "зеленчуковата градина на Европа", сушата унищожава зърнените култури, а добитъкът е изоставен. Фермерите в Андалусия са решили да спрат засаждането на промишлени домати и други зеленчуци, като в риск са и зимните култури като чесън и лук. Всичко това предизвиква сериозна загриженост: Испания е произвела около 25 % от пресните зеленчуци в Европейския съюз през 2021 г.
По този начин имаме "топлинна инфлация": цените на хранителните продукти се увеличават, тъй като екстремните температури и сушата водят до по-малки реколти и опустошават добитъка. В доклад на Европейската централна банка от 2021 г. се констатира, че горещото време оказва най-голямо и най-дълготрайно въздействие върху инфлацията, особено на храните. Изследователите също така установиха, че има "нелинейно въздействие на глобалното затопляне върху цените, като въздействието е по-значително при по-големи шокове и при по-високи абсолютни температури". Със засилването на въздействието на климатичните промени ще се засилва и ефектът върху портфейлите ни.
Вече усещаме последиците от топлинната инфлация. В Испания се отглеждат 63% от маслините, които се използват в олиото за готвене в ЕС. Потребителските цени вече са се повишили с 27% през последната година. Тъй като маслиновите дървета страдат от продължителен топлинен стрес, има голяма вероятност тази година доставките да бъдат засегнати още по-силно. Цените няма да се понижат скоро.
Условията вероятно ще се влошат в средносрочен план. Учените прогнозират настъпването на Ел Ниньо - естествено метеорологично явление, което води до повишаване на глобалните температури. Според последната прогноза на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания вероятността Ел Ниньо да се развие между май и юли е 62%. Вероятността за поява на Ел Ниньо до есента е повече от 80 %.
Всичко това подсказва, че топлинната инфлация ще продължи. Дори и условията в Испания да се подобрят, реалностите на климатичните промени означават, че натискът върху световното предлагане на храни само ще се засилва и ще става все по-чест. Ситуацията е спешна: Необходимо е бързо да намерим устойчиви на климата начини за отглеждане на храни и опазване на водата, необходима за обработката на нашите стопанства.