Базисната инфлация в еврозоната достигна рекордни стойности през март, което дава аргументи на представителите от Европейската централна банка в подкрепа на тезата им, че лихвените проценти трябва да се увеличат още повече, предава Bloomberg.
Повишението до 5,7% на основния показател за цените, който изключва променливите елементи като разходите за горива и храна, се случи успоредно с рекорден спад на общата инфлация от 8,5% през февруари до 6,9%.
Тъй като енергийният скок, последвал нападението на Русия над Украйна, отпада от показателите за инфлацията, служителите на ЕЦБ все повече се фокусират върху базисния показател, който отразява загрижеността от това, че фирмите повишават цените, а работещите искат по-високи заплати, за да компенсират загубената покупателна способност.
Основната и базисната инфлация се разминават/ Източник: Евростат
Различията в двата измерителя на цените се наблюдават в най-големите икономики в региона, като в Испания базовият растеж на цените почти не се промени, въпреки че основният показател намаля почти наполовина до едва 3,1%.
Паричните пазари изглежда се съсредоточиха върху спада на общата инфлация, намалявайки залозите за повишаване на лихвените проценти. Инвеститорите очакват връх от 3,61% до октомври, докато преди данните от петък те достигаха 3,71%. Доходността по 2-годишните облигации в Германия се повиши с 2 базисни пункта до 2,73%, след като по-рано нарасна до 2,83%.
Миналия месец ЕЦБ повиши основната си лихва до 3%, но не предложи насоки какво ще се случи по-нататък, позовавайки се на финансовите сътресения. Оттогава насам обаче няколко членове на банката настояват, че ще е необходимо още затягане.
Какво казват от Bloomberg Economics....
"Докладът за инфлацията през март подкрепя аргументите за допълнително затягане от страна на ЕЦБ. Дори по-миролюбиво настроението политици заявиха, че са склонни към допълнително затягане на паричната политика, след като натискът в банковия сектор вече е отшумял“.
-Маева Кузин, старши икономист.
След увеличението на лихвените проценти с 3,5 процентни пункта от юли миналата година насам председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви този месец, че длъжностните лица "ще очакват устойчив обрат в посока надолу в показателите за базисната инфлация, за да бъдат уверени, че пътят на инфлацията ще се доближи до средносрочната цел на институцията".
Връщането към тази цел от 2% се усложни през последните седмици поради сътресенията във финансовия сектор, чиято кулминация бе поглъщането на Credit Suisse Group AG от UBS Group AG.
Макар че сътресенията могат да доведат до по-рестриктивно кредитиране, което помага за забавяне на инфлацията "засега не е ясно колко голям ще бъде този ефект", заяви тази седмица членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.
Засега напрежението в банковия сектор намалява - което подтиква по-ястребово настроените политици от ЕЦБ да призоват за по-нататъшно повишаване на разходите по заемите.
Тези призиви са подкрепени от икономиката, която се оказа изненадващо устойчива в условията на енергийна криза. Проучванията на S&P Global сочат по-стабилна бизнес активност през март, макар и движена изключително от сектора на услугите.
Пазарът на труда също остана стабилен по време на войната в Украйна, като отделни данни от петък показаха, че безработицата е стабилна на ниво от 6,6% през февруари.
Все още има големи разминавания между инфлацията в различните европейски държави /Източник: Евростат
Възможно е обаче това развитие да има и обратна страна. Икономисти от ЕЦБ предупредиха в четвъртък в публикация в блога си, че обратната връзка, включваща по-високи заплати, разширяващи се маржове на корпоративната печалба и повишаващи се цени, "рискува да предизвика силни вторични ефекти".