Европейският съюз планира да похарчи до 500 млн. евро за подпомагане на производителите на боеприпаси чрез бюджета на блока, заяви в интервю европейският комисар Тиери Бретон.
Средствата ще бъдат в допълнение на договорените от министрите на външните работи и отбраната по-рано тази седмица 2 млрд. евро, тъй като ЕС има за цел да предостави на Украйна 1 млн. артилерийски снаряди през следващата година - цел, която се очаква лидерите да подпишат на двудневната среща на върха в Брюксел, започнала днес.
Средствата, очертани от Бретон, в размер между 300 и 500 млн. евро, ще бъдат част от третото направление на по-широка стратегия за увеличаване на производствения капацитет в ЕС, включително чрез отстраняване на пречките. Програмата включва също така съвместни покупки на муниции и възстановяване чрез Европейския механизъм за мир на това, което държавите членки изпращат от своите запаси от съвременни боеприпаси и такива от съветската епоха в Украйна.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Бретон призна, че е възможно да има затруднения в производството на барут. "Това е в полезрението ни, вече започнахме да работим по въпроса", каза Бретон и добави, че някои държави вече са кандидати за изграждане на нови мощности.
Държавите членки бяха информирани, че едно от основните предизвикателства при производството на боеприпаси е доставката на барут, тъй като понастоящем той се доставя от няколко държави. ЕС се стреми да увеличи производството както на съществуващите, така и на нови места.
Съществуват и други по-политически пречки. България, която е голям производител на боеприпаси от съветски тип, като тези, използвани от Украйна, ще работи с ЕС за стимулиране на оръжейната си промишленост, но няма да участва в съвместни покупки на боеприпаси за Украйна, заяви президентът Румен Радев пред репортери преди срещата на върха в Брюксел.
Български снаряди
"Ще се ангажираме само с боеприпаси, които могат да отидат при нашите партньори и съюзници, ако те ги искат от нас, но не с Украйна", каза Радев. България, заедно с Унгария, многократно е отказвала да предостави военна помощ на Украйна, въпреки че български снаряди са намирали път към Украйна чрез трети страни.
В интервюто, което последва посещение на производствени мощности за отбрана, включително в Словакия и България, Бретон заяви, че според него ЕС може да достави 1 млн. снаряда на Украйна през следващите 12 месеца.
"Това е предизвикателство, но използвайки съществуващите запаси, с които разполагат държавите членки и които могат да бъдат освободени незабавно, и с увеличаване на производствения капацитет, да, убеден съм, че трябва да успеем да постигнем тази амбициозна цел за Украйна", каза Бретон.
Лидерите на ЕС ще обсъдят и варианти за освобождаване на още 3,5 млрд. евро за Европейския механизъм за мир, но много държави имат въпроси относно начина на използването им. Механизмът, който възстановява на държавите членки разходите за техните оръжейни доставки за Украйна и финансира други проекти, понастоящем разполага с бюджет от около 7,7 млрд. евро, като голяма част от тях вече са обещани за подкрепа на Киев.
Необходими са още пари в брой
Ангажиментите за муниции обаче ще изчерпят фонда и са необходими повече парични средства, за да се възстановят разходите за други видове оръжия, които държавите могат да изпратят в бъдеще.
По-специално компаниите от отбранителния сектор в Европа се борят да разширят производството си до необходимия мащаб, като много от тях твърдят, че не разполагат с договорите, необходими за извършване на големи инвестиции и откриване на нови съоръжения или за производство до необходимия капацитет.
Себастиан Хвалек, ръководител на Polish Armaments Group, холдингова компания, която обединява полските държавни фирми от отбранителната промишленост, определи целта на ЕС да предостави на Украйна един милион снаряда в рамките на една година като "непостижима".
Ускоряването на производството може да отнеме месеци, ако не и години, тъй като трябва да се осъществи на всички нива на веригата за доставки, а на фирмите е забранено по силата на международното право да произвеждат артикули без конкретен договор, каза той пред Bloomberg.
Въпреки че европейските правителства обещаха да увеличат разходите за отбрана след нахлуването на Русия в Украйна, е необходимо време, за да се вкарат пари в индустрията след две десетилетия на намаляване на разходите. Едва след 2014 г., когато Русия анексира Крим, разходите в Европа отново започнаха да се увеличават.
"Ключът е да се установи равномерно разпределено производство в ЕС", заяви словенският министър-председател Роберт Голоб в Брюксел, като добави, че Словения също трябва да участва в производството на боеприпаси.