ЕЦБ все пак увеличи лихвите с 0,5%, но не даде сигнали за следващи стъпки
Новите прогнози показват по-бавна инфлация и по-силен натиск върху базисната инфлация
Обновен: 16:23 | 16 март 2023
Европейската централна банка продължи с планираното увеличение на лихвените проценти с половин пункт, но запази мълчание относно това какво може да последва на фона на пазарните сътресения, които разтърсиха Credit Suisse Group AG.
В четвъртък лихвата по депозитите беше повишена до 3% - както официалните представители се заканваха от последното си заседание преди шест седмици насам и както очакваха мнозинството икономисти, но отпаднаха формулировките от изявлението ѝ, посочващи бъдещия път на лихвите.
След като бяха погълнати от сътресенията, предизвикани от фалита на Silicon Valley Bank, акциите на Credit Suisse започнаха първоначалния си спад точно когато Управителният съвет на ЕЦБ се събра за двудневното си заседание, което породи загриженост за състоянието на банковия сектор като цяло.
Въпреки че предупредиха, че инфлацията ще остане "твърде висока твърде дълго време", представителите на ЕЦБ отказаха да дадат насоки относно вероятните си действия при следващото определяне на разходите по заемите - през май. Това се разминава с практиката от последните заседания на фона на засилените опасения за финансовата стабилност.
"Завишената несигурност увеличава значението на зависимия от данните подход при вземането на решения за лихвените проценти от Управителния съвет", се казва в изявление на ЕЦБ. Централната банка "следи внимателно текущото напрежение на пазарите и е готова да реагира при необходимост, за да запази ценовата и финансовата стабилност".
Тримесечните икономически прогнози, които съпътстваха изказването, показаха, че инфлацията през тази година се забавя повече, отколкото се смяташе досега, наред с по-значителното нарастване на базисните цени, които изключват променливи елементи като храните и енергията.
Стабилизирането на Credit Suisse ще бъде приветствано от ЕЦБ, която е категорична, че битката ѝ с инфлацията далеч не е приключила. Въпросът сега е дали скорошните трусове в банковия сектор ограничават способността ѝ да се справи с нарастването на цените, което, макар и да е умерено, остава по-близо до двуцифрено число от целевото ѝ равнище от 2%.
Във вторник вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред финансовите министри от Европейския съюз, че отделни банки могат да бъдат уязвими от повишаването на лихвените проценти, макар че според запознати с разговорите той заяви, че кредиторите в региона са много по-малко изложени на риск от американските си конкуренти.
Пазарите смятат, че сега ЕЦБ ще увеличи лихвите до по-ниска крайна точка. Те намалиха залозите за пик в цикъла на затягане от 4,2% преди седмица до 3,2%. Дебатът в ЕЦБ за това колко високо да бъдат увеличени лихвените проценти се разгорещи още преди сътресенията в SVB и Credit Suisse.
След като рекордното за еврозоната увеличаване на цените започна да намалява от ноември насам, ястребите се насочиха към базисната инфлация, която достигна рекордно ниво през февруари, за да се застъпят за още големи повишения. Някои техни колеги обаче смятат, че основният показател е водещ, и се противопоставят на излагането на планове толкова напред.
Един от най-забележителните коментари беше на италианския представител Игнацио Виско, който открито разкритикува длъжностните лица, подкрепящи "продължителните" увеличения на лихвените проценти. Забележките му дойдоха дни след като австриецът Роберт Холцман предположи, че повишението с 50 базисни точки тази седмица трябва да бъде последвано от още три вдигания.
Очакваше се само крахът на SVB да доведе до по-силна съпротива от страна на миролюбиво настроените членове срещу по-значителни повишения на лихвите.
Тяхната позиция може да бъде подкрепена от множеството данни, които се очакват преди следващото заседание на ЕЦБ. Това включва още две отчитания на инфлацията, които вероятно ще разкрият рязко забавяне, тъй като цените на природния газ се понижиха след меката зима.
Длъжностните лица следят внимателно и заплатите, като внимават за признаци на прекомерно увеличение, което би могло да затвърди настоящото равнище на инфлация. Неотдавнашните сделки, макар и значителни, не предизвикаха излишна загриженост.
Федералният резерв също е фактор – неговите членове ще заседават едва следващата седмица и разполагат с повече време да проучат внимателно банковия срив, преди да определят разходите по заемите. Въпреки че Фед започна да затяга паричната политика по-рано, двете централни банки са в сходни позиции, като всяка от тях все още е изправена пред допълнителната опасност от рецесия.
Не е ясно и как последните събития ще повлияят на плановете на ЕЦБ да свие баланса си от облигации, натрупани при предишни стимули. През март политиците започнаха да намаляват наличностите си с 15 млрд. евро месечно, като този размер ще бъде преразгледан през юни.