За никого не е тайна, че замърсяването на въздуха е сериозен проблем, с който се сблъсква съвременният свят. Колко сериозен е той? Ново проучване на глобалните дневни нива на замърсяване на въздуха показва, че почти никъде на Земята не сте в безопасност от нездравословен въздух, пише Bloomberg. Според рецензираното проучване, публикувано в понеделник в Lancet Planetary Health, около 99,82 % от световната суша е изложена на нива на прахови частици 2,5 (PM2,5) - малки частици във въздуха, които учените свързват с рака на белия дроб и сърдечните заболявания - над безопасната граница, препоръчана от Световната здравна организация. А само 0,001 % от населението на света диша въздух, който се счита за приемлив, се казва в статията.
Проведено от учени в Австралия и Китай, проучването установява, че на глобално равнище в повече от 70% от дните през 2019 г. дневните концентрации на PM2,5 са надвишавали 15 микрограма газообразен замърсител на кубичен метър - препоръчаната от СЗО дневна граница. Качеството на въздуха е особено тревожно в региони като Южна и Източна Азия, където в над 90% от дните концентрациите на PM2,5 са надвишавали прага от 15 микрограма. Въпреки че всяко количество PM 2,5 е вредно, учените и регулаторните органи обикновено са по-малко загрижени за дневните нива, отколкото за хроничната експозиция.
"Надявам се, че нашето проучване може да промени мнението на учените и политиците за ежедневната експозиция на PM2,5", казва Юминг Гуо, водещ изследовател и професор по екологично здраве в университета Монаш. "Краткосрочната експозиция, особено внезапното ѝ увеличаване, на PM2,5 има значителни последствия за здравето...
Въпреки че учените и служителите на общественото здравеопазване отдавна са нащрек за опасностите - замърсяването на въздуха убива 6,7 милиона души годишно, като почти две трети от преждевременните смъртни случаи са причинени от фини прахови частици - количественото определяне на глобалната експозиция на PM2,5 беше предизвикателство поради липсата на станции за мониторинг на замърсяването. Гуо и неговите съавтори преодоляха това предизвикателство, като съчетаха наземни измервания на замърсяването на въздуха, събрани от над 5000 станции за мониторинг по света, със симулации на машинно обучение, метеорологични данни и географски фактори, за да оценят глобалните дневни концентрации на PM2,5. Когато се стига до оценка на годишната експозиция във всички региони, изследователите установяват, че най-високите концентрации се наблюдават в Източна Азия (50 микрограма на кубичен метър), следвана от Южна Азия (37 микрограма) и Северна Африка (30 микрограма). Жителите на Австралия и Нова Зеландия са изправени пред най-малка заплаха от фини прахови частици, докато други региони в Океания и Южна Америка също са сред местата с най-ниски годишни концентрации на PM2,5. Те проучиха и как се е променяло замърсяването на въздуха през двете десетилетия до 2019 г. Така например в повечето райони в Азия, Северна и Субсахарска Африка, Океания и Латинска Америка и Карибския басейн се наблюдава увеличение на концентрациите на PM2,5 през 20-те години, което отчасти се дължи на засилените горски пожари. Годишните концентрации на PM2,5 и дните с високи стойности на PM2,5 в Европа и Северна Америка намаляха благодарение на по-строгите разпоредби. Фините прахови частици се състоят от сажди от превозни средства, дим и пепел от горски пожари и замърсяване от печки на биомаса, както и сулфатни аерозоли от производството на електроенергия и пустинен прах.
В статията се посочва също така как нивата на фините прахови частици варират в зависимост от сезона, което е отражение на човешките дейности, които ускоряват замърсяването на въздуха. Например в североизточен Китай и северна Индия са регистрирани по-високи концентрации на ФПЧ 2,5 от декември до февруари, което вероятно е свързано с повишеното използване на отоплителни генератори, изгарящи изкопаеми горива, през зимните месеци. От друга страна, в южноамерикански държави като Бразилия се наблюдават повишени концентрации между август и септември, което вероятно е свързано с отглеждането на култури чрез подкосяване и изгаряне през лятото.