Европейският съюз плаща повече, за да тегли заеми с общите си облигации, отколкото ако водещите страни от блока емитират свои облигации, което намалява привлекателността на съвместните емисии дълг и дава аргументи на противниците на изтеглянето на нови заеми.
По време на глобалната разпродажба на облигации през изминалата година разходите по заемите на ЕС се повишиха по-бързо от тези на много държави членки. Преди година доходността по общия дълг, емитиран от Европейската комисия, беше между тази на Германия - сигурното убежище на блока - и тази на Франция. Днес те се повишиха над френските разходи по заемите, въпреки че кредитният рейтинг на ЕС e AAA, a този на Париж – AA. Десетгодишните облигации на ЕС в момента носят доходност от 2,63%, което е повече от 2,54% във Франция. При по-кратките срокове на погасяване доходността на Брюксел е дори по-висока от тази на Испания и Португалия - дълго време считани за едни от най-рисковите дългови пазари на блока.
Доходността на италианските облигации обаче остава по-висока от тази на общоевропейските облигации. Относителната промяна в разходите по заемите е малка и според инвеститорите тя не отразява опасения относно кредитоспособността на Брюксел. Въпреки това символичното му значение окуражи противниците на новия общ дълг на ЕС. Германският министър на финансите Кристиан Линднер посочи премиите, когато твърдеше, че държавите членки трябва сами да вземат заеми. Това е и потенциална пречка за надеждите, че разширяването на заемите на ЕС би могло да осигури общ сигурен актив за еврозоната, да задълбочи капиталовите пазари на блока и да засили международната роля на еврото.
"Основният проблем е, че тези облигации на практика се конкурират с всички пазари на държавни облигации в еврозоната", казва Антоан Буве, стратег по лихвените проценти в ING. ЕС е в разгара на безпрецедентна вълна от продажби на общ дълг, предизвикана от необходимостта да се създаде общ отговор на свързания с Covid икономически спад през 2020 г. Някои държави членки подкрепят новите продажби на дълг на Европейската комисия като начин за подкрепа на екологичния преход и за противодействие на конкурентните недостатъци, породени от Закона за намаляване на инфлацията в САЩ на стойност 369 млрд. долара.
Възходящата промяна в доходността на Комисията отразява възприемането на ЕС от инвеститорите като емитент на дълг, принадлежащ към групата на т.нар. наднационални институции - включително общоевропейски агенции като Европейската инвестиционна банка и Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на региона. Облигациите, емитирани от тези органи, обикновено се търгуват по-слабо от суверенния дълг и не са част от индексите на държавните облигации, които се следят от много големи инвеститори. Поради това те са склонни да се представят по-слабо от държавния дълг при неблагоприятни пазарни условия, като например при големия спад на облигациите през 2022 г. Настоящите планове на Брюксел за вземане на заеми го поставят на път да задмине всички държавни емитенти в ЕС, с изключение на най-големите, и той е възприел много от атрибутите на държавен емитент, като например редовни аукциони на облигации, провеждани от мрежа от банки, занимаващи се с търговия с облигации. Тази седмица Комисията нае банки, които да продадат нов 30-годишен дълг - първата й облигационна емисия за 2023 г. Въпреки това ЕС изпитваше трудности да промени своя наднационален статут. Банкерите и инвеститорите оценяват дълга спрямо лихвените суапове - както е характерно за сектора - вместо да използват германския дълг като референтна точка.
Понастоящем няма признаци, че брюкселските облигации ще изместят берлинските като бенчмарк, който в крайна сметка може да се превърне в отговор на еврозоната на огромния пазар на американски съкровищни облигации, който играе централна роля в световната финансова система. "Тъй като дългът на ЕС ще замени държавните облигации в обозримо бъдеще, това е просто по-нататъшно сегментиране на пазара - то всъщност ви отдалечава от нещо, което наподобява американския пазар на съкровищни облигации", каза Буве от ING. Буве добави, че на облигациите на ЕС липсват "вътрешните предпочитания" - инвеститори и банки, които предпочитат да купуват дълг, емитиран от собственото им правителство - които осигуряват ключов източник на търсене на облигации, особено при по-кратките матуритети.
"Една консервативна германска банка трезор винаги ще предпочита германски дълг; същото важи и за френска банка", обясни той. "Това наистина превръща тези облигации в трудна борба, за да се търгуват като истински сигурни активи." Търговците твърдят, че ситуацията няма да е лесна за разрешаване. "Все още съществува усещането у инвеститорите, че това е непостоянно присъствие на пазарите на облигации", каза ръководителят на отдела за търговия с държавни и наднационални облигации в голяма европейска банка.
Фючърсните договори, свързани с германските, френските и италианските облигации, спомагат за подобряване на ликвидността и привличане на по-широк кръг инвеститори. Но борсовите оператори може би няма да са склонни да стартират нещо подобно за дълга на ЕС, предвид съмненията за мащаба на емисиите след 2026 г., каза търговецът. Съюзът настоява, че програмата NextGenerationEU е еднократна схема, което намалява перспективите за големи обеми емисии в бъдеще. От този месец комисията използва така наречения единен подход за финансиране, при който набира средства за различни приоритети под един етикет за облигации на ЕС. Тя се надява, че това ще подпомогне ликвидността на пазарите.
"Тези мерки ще направят ценните книжа на ЕС по-ликвидни и ще подобрят ценообразуването и търговията с тях на вторичния пазар", заяви говорител на комисията. "Разликата в ценообразуването не означава, че инвеститорите са обезпокоени от ЕС като емитент. Напротив - инвеститорите продължават да демонстрират силен интерес и апетит към облигациите на ЕС, което се отразява в редовно високите нива на презаписване на облигации на ЕС."