Миналата година Русия се справи с последиците от енергийните санкции и съкращенията на износа на газ за Европа. Но 2023 г. ще бъде много по-трудна, тъй като по-ниските цени на енергията и по-големите отстъпки за руския суров петрол - подкрепени от тавана на цените на Г-7 от 60 долара за барел - започват да тревожат икономистите на Кремъл. Миналия месец президентът Владимир Путин нарече тавана "глупав", не виждаше причина да се "тревожи за бюджета" и се похвали с "неограничената" си способност да финансира инвазията в Украйна. Приходите от петрол и газ, възлизащи на 11,6 млрд. рубли (168 млрд. долара), през миналата година достигнаха най-високото си ниво от 2011 г. насам благодарение на високите цени и пренасочването на износа на суров петрол към Азия, главно Индия и Китай. Но с намаляването на цените на петрола и разходите за войната, които увеличиха дефицита на Русия през миналата година до 2,3 % от брутния вътрешен продукт, Путин и неговите служители виждат финансови рискове пред себе си.
"Трябва да внимаваме колко голяма е отстъпката, за да не се създават бюджетни проблеми. Обсъдете го и представете предложенията си", каза той на официалните лица миналата седмица, след като вицепремиера Александър Новак, призна, че отстъпките за суров петрол са "основният риск". Тъй като приходите от петрол и газ представляват 40% от федералния бюджет, най-голямото предизвикателство пред плановете на Русия е комбинацията от разширяващата се отстъпка и спадащите цени на енергията. Администрацията за енергийна информация, статистическото звено на американското министерство на енергетиката, прогнозира, че през 2023 г. средната цена на петрола сорт Brent ще бъде 83 долара за барел, което е с 18% по-малко в сравнение с миналата година. "Думата "отстъпка" е ключовият ефект от санкциите. Тя отдавна се е превърнала в част от петролната реалност на Русия", заяви Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в групата за суровинни анализи Kpler.
Купувачите на руски петрол изискват все по-големи отстъпки спрямо бенчмарка за суров петрол Brent. Миналата година отстъпките лишиха Москва от около 50 млрд. долара, според Киевското училище по икономика, което се равнява на 12% от планираните приходи. При 35-40 долара разликата между цената на Brent и Урал, водещата руска смес, е около 10 пъти по-голяма, отколкото преди инвазията през февруари миналата година. Urals поевтиня след въвеждането на ограничението от 60 долара за барел на 5 декември и в момента се търгува за 44 долара - около 48% под Brent, според доставчика на енергийни данни Argus. Също така е много под нивото от 70 долара, използвано като основа за бюджета на Русия за 2023 г., който предвижда дефицит от 2 % от БВП. "Тази разлика е резултат от комбинацията между забраната на ЕС [за доставки на руски петрол], която е основният фактор, и петролния таван", каза Бен Кейхил, старши сътрудник в базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания. "Дори ако обемите на руския износ се увеличат, това няма да бъде голям проблем за Запада. Те получават това, което искаха: добре снабден пазар, като Русия получава по-малко приходи", добави той. "Малкото останали важни вносители, като Индия и Китай, имат голяма пазарна сила", добави Георг Закман, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel.
Според проучване на базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) тази комбинация лишава Кремъл от около 160 млн. евро на ден. CREA изчислява, че приходите на Русия от износ на изкопаеми горива през декември са спаднали със 17% на месечна база, като са достигнали най-ниското си ниво от февруари миналата година. Министерството на финансите показва 7,5% ръст на приходите от нефт и газ за същия период, което отразява 20% загуба на стойността на рублата през миналия месец и извънредния данък, наложен на Газпром. Бюджетът на Русия за 2023 г. предвижда 23% спад на всички приходи от нефт и газ в сравнение с 2022 г., докато Киевската школа по икономика (КШЕ) прогнозира, че спадът може да е два пъти по-голям. Въз основа на данни на финансовото министерство, ако добивът на петрол спадне със 7-8% спрямо нивата от 2022 г., което според Новак е възможно, и средната цена на Urals е 50 долара за барел, Русия ще се лиши от 23% от предвидените си приходи от петрол и газ за 2023 г. Ако средната цена на Urals е 35 долара, тя ще бъде изправена пред 45% недостиг.
Приходите могат да понесат още един удар, когато следващия месец влезе в сила отделна забрана на Г-7 за рафинирани петролни продукти. Китай и Индия предпочитат да купуват по-евтин руски суров петрол, който да преработват в собствените си заводи. Така че Русия трудно ще намери нови пазари за керосин, дизел и други продукти, дори и на по-ниска цена, казва Катона от Kpler. Миналата седмица Русия също така призна, че съществува "риск" от по-нисък износ на газ от предвиденото, въпреки че газът осигурява само част от приходите от петрол. Въпреки трудните перспективи намаляващите приходи няма непременно да ограничат способността на Путин да води война. Ако 2023 г. протече в съответствие с прогнозите, Русия ще може да покрие загубите и да финансира конфликта на планираните нива. Тя ще продължи да взема вътрешни заеми, главно от държавни банки, и да изтегля пари от своя фонд за богатство на стойност 148 млрд. долара, включително чрез продажба на авоари в китайски юани.
Продажбите на юани започнаха на 13 януари, като целта е да се покрие очакваният недостиг на приходи от петрол и газ в размер на 54,5 млрд. рубли (798 млн. долара) през този месец. Москва разполага с достатъчни резерви от юани, достатъчни за няколко години такива интервенции, пишат анализаторите на Sberbank CIB. Във вероятния случай, че приходите са по-ниски и, както през 2022 г., разходите са по-високи от планираните, Русия ще трябва или да увеличи заемите, да продължи да използва фонда - което Путин не е склонен да прави - или да намали разходите за икономическо развитие и инфраструктура, както в предишни трудни времена, каза Александра Прокопенко, бивш служител на централната банка. Но тъй като войната в Украйна е основният фокус на политиката на Кремъл, военните разходи, които представляват почти една трета от разходите през 2023 г., ще бъдат последните, които ще понесат някакви щети, каза тя.