Инфлацията в Турция отчита най-голямото забавяне от 1995 година насам, което обаче може да бъде застрашено от планираното увеличаване на публичните разходи преди изборите.
Потребителските цени през декември се увеличиха с 64,3% на годишна база, спрямо ръста от 84,4% през предходния месец, според данни, публикувани от държавната статистическа агенция TurkStat във вторник. Средната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, беше 66,7%.
До голяма степен забавянето отразява базовия ефект от бързото нарастване на цените през последния месец на 2021 г., когато лирата загуби близо една пета от стойността си в рамките на няколко дни, което оскъпи вноса. Поради приглушеният ръст на кредитите и относително стабилната валута оттогава насам политиците очакват инфлация от 22,3% до края на тази година.
Подобрението обаче ще загуби инерция, тъй като правителството се подготвя да увеличи разходите преди президентските избори, които ще се проведат през юни.
На месечна база инфлацията се повиши с 1,18% през декември. Базисните цени, които изключват променливите елементи като храните и енергията, се повишиха с 51,93%.
При тази устойчивост на цените много икономисти очакват инфлацията да завърши годината на ниво 44%, което е над три пъти повече от средната стойност за 15 наблюдавани от Bloomberg държави в Европа, Близкия изток и Африка.
Какво казват от Bloomberg Economics...
"Експанзионистичните държавни разходи и кредитни политики преди изборите в средата на 2023 г. ще стимулират търсенето и ще поддържат висока инфлация. Наскоро обявената схема за финансиране, подкрепена от Министерството на финансите, вероятно ще добави 13,4 млрд. долара към сегашния обем на корпоративните кредити в лири, разширявайки го с повече от 7%. По този начин нашата прогноза за инфлацията в края на годината за 2023 г. достига около 30%, което е шест пъти повече от официалната целева стойност на централната банка."
- Селва Бахар Базики, икономист
Миналия месец президентът Реджеп Тайип Ердоган обеща ранно пенсиониране за милиони работници в рамките на предизборно обещание, което вероятно ще струва на турската хазна около 13 млрд. долара годишно.
Правителството също така обяви 55% увеличение на официалната минимална работна заплата и се готви да инжектира 3,3 млрд. долара в държавните банки, за да ускори евтиното кредитиране и да помогне на бизнеса да се справи с нарастващите разходи.
Други акценти от данните за инфлацията:
Турският лидер смята, че по-ниските разходи по заемите са ключови за амбициите му да стимулира инвестициите и създаването на работни места преди изборите. Под изричното му ръководство управителят Шахап Кавджъоглу понижи основния лихвен процент на централната банка с общо 500 базисни точки до 9% през ноември.
Макар да извърши четири поредни понижения на лихвения процент, Кавджъоглу обвини за разрастващата се инфлация високите цени на енергията и слабата валута, които подхранват разходите за внос.
Гуверньорът ще представи следващия си тримесечен доклад за перспективите пред инфлацията на 26 януари и ще напише отворено писмо до правителството, в което ще обясни защо не е достигнал официалната целева ставка от 5%.
"Експанзионистичните парични и фискални политики ще ограничат забавянето на инфлацията“, смята Енвер Еркан, главният икономист на базираната в Истанбул Tera Yatirim преди излизането на данните. „Увеличаването на възнагражденията, обещанията за ранно пенсиониране за милиони служители на частния сектор и очакваното увеличаване на кредитирането ще доведе до значително вътрешно търсене през първата половина на годината, което ще задържи силен натиска върху месечното поскъпване“.