Главният икономист на Световната банка призова за спешно преразглеждане на системата за справяне с неустойчиви дългове, тъй като институцията предупреждава за предстояща вълна от държавни фалити в развиващите се страни. Скокът на световните разходи за заеми, както и силният долар и високата инфлация, затрудниха някои развиващи се страни да изплащат дълговете си както в чуждестранна, така и в местна валута.
Главният икономист на базираната във Вашингтон организация Индермит Гил заяви в интервю за "Financial Times", че съществуващата рамка за справяне с неустойчивото дългово бреме вече не е подходяща за целта и "трябва да се промени". "Прилагаме модел за преструктуриране, който е бил разработен за друго време", каза Гил и добави, че настоящата система е "твърде недостатъчна и твърде закъсняла" за страните, застрашени от фалит, и "твърде изкривена" в полза на търговските кредитори.
Световната банка предупреди, че държавите все по-често изпитват затруднения при нарастващите разходи за обслужване на дълга и напрежението върху публичните финанси, причинено от множество кризи, включително пандемията и войната на Русия в Украйна.
Бавният глобален растеж прави още по-неотложно решаването на този въпрос сега, каза той. "Най-добрата ни прогноза за следващата година е с една трета по-ниска, отколкото беше преди няколко месеца, а 2024 г. не изглежда много по-добре", каза той и добави, че преструктурирането на дълга "може да се окаже катастрофа". Критиците твърдят, че усилията за справяне с нарастващите дългове са се развили твърде бавно за държави като Замбия, Шри Ланка и Гана, която тази седмица стана последната развиваща се икономика, изпаднала в неплатежоспособност.
"Възможно е да има дълги периоди между възникването на проблемите и тяхното решаване, през които могат да се случат много негаривни неща", каза Гил. На Замбия ѝ отне почти две години след фалита, за да получи заем от Международния валутен фонд (МВФ). Жил обвини за забавянето липсата на набор от глобално приети стандарти и заяви, че разглеждането на неизпълнението и преструктурирането на задълженията за всеки отделен случай създава "същия проблем пет години по-късно". "Имаме крещяща нужда от единен подход", каза Гил. "В противен случай просто се занимавате с нещо и се надявате, че растежът ще се възобнови и проблемът ще изчезне." Според него облекченията трябва да бъдат достатъчно значителни, за да поставят длъжниците на устойчив път към растеж и да означават, че всички кредитори ще споделят еднаква тежест. Днешният подход към решаването на дълговите проблеми беше разработен по време на дълговите кризи на развиващите се пазари в края на 20-ти век, когато кредитори бяха предимно западните правителства и търговски банки.
Оттогава обаче Китай, Индия и Саудитска Арабия стават все по-важни участници във финансирането на по-бедните страни. Междувременно банките, участвали в миналото, бяха заменени от хиляди притежатели на облигации. Правителствата също все по-често се обръщат към местни институции като източници на финансиране. Както в Гана, така и в Шри Ланка около половината от държавния дълг се дължи на местни кредитори. В други проблемни длъжници като Египет и Пакистан този дял е много по-голям. Всяко неизпълнение рискува да предизвика хаос в националните банкови системи.
Стандартните процедури за решаване на дългови проблеми включват извършване на анализ на устойчивостта на дълга от страна на МВФ и Световната банка, за да се оцени мащабът на проблема, след което се изчислява размерът на облекчението на дълга, необходимо за възстановяване на устойчивостта и поставяне на длъжника на пътя към икономически растеж. След това правителствата на кредиторите се договарят за размера на облекчението - стъпка, която обикновено води до отпускане на помощ от МВФ. Процесът приключва, когато на правителството длъжник се възлага да осигури същите условия от търговските си кредитори, каквито се предлагат на официалния сектор. Големите мениджъри на активи, които представляват притежателите на облигации, искат да бъдат включени в преговорите на по-ранен етап. Опит да се прекъсне господстващото положение на западните правителства в процеса на разрешаване на дългове направи в началото на пандемията групата на големите икономики Г-20, която включва Китай, Индия и Саудитска Арабия.
Но тяхната инициатива за спиране на обслужването на дълга не успя да се наложи, като само три държави - Замбия, Етиопия и Чад - подписаха рамката, изградена на базата на инициативата. Жил заяви, че най-голямата грешка на новата рамка е въвеждането на възможността търговските кредитори да останат извън процеса на облекчаване на дълга - грешка, която рискува да отреже достъпа на правителствата до чуждестранните капиталови пазари. Според него една нова система за уреждане на дълга ще трябва да признае, че "страните имат достъп до пазара" и ще трябва "да продължат да го имат".