Откакто съществува НЗОК, се увеличават парите, заделяни за лекарства и лечение в болнични заведения. Сумата обаче за медикаменти е значително по-голяма от тази за болниците. Ако се въведе по-справедливо разпределение на средствата, това ще гарантира една устойчивост на големите болници, защото ние, колкото по-добро здравеопазване правим, толкова по-големи дългове трупаме. Това коментира в сутрешния блок на Bloomberg TV Bulgaria директорът на „Александровска болница“ д-р Костадин Ангелов.
Няма ефект от факта, че всяка година се увеличават парите за здраве, каза Ангелов и обясни, че когато се прави една реформа, параметрите трябва да се заложат така, че тя да води до по-добро здраве, по ниска заболеваемост от сърдечно съдови и онкологични заболявания и постигне на по-добра продължителност на живота. „Такова нещо ние за сега нямаме, въпреки че всяка година увеличаваме парите за здраве. Това означава, че има нещо сбъркано. Затова е нужна промяна“.
По думите на Ангелов, „здравна реформа не е правена от доста години“: „Загубихме темпо, изпуснахме и момента, в който да се направи“. Причината според него е, че „здравето е нещо много фино, като възможност за работа върху него, от политици, от държавници, от мениджъри, защото хората са много чувствителни“.
Според специалиста, парите, които ще бъдат отделени тази година за здравеопазване и реформи, са достатъчни. По думите му, парите, влизащи в системата, идват по две направления – бюджет, включително и НЗОК и европейски пари.
Ангелов подчерта, че тази година ще имаме повече средства в НЗОК заради „дисциплиниращия ефект, който тази година идва от промяната на начина, по който се плащат здравните вноски“.
„Има и 130 млн. лева повече е бюджета на НЗОК. Взе се решение и управителят на НЗОК каза, че догодина ще има възможност и за разблокиране на резерва на НЗОК. Това означава още 300 млн. лева“.
„Още 430 млн. лева повече за здраве в НЗОК, означава отпадане на хипотезата за лимитиране на дейността“, подчерта Ангелов.
„Втората част от финансирането идва от Европа“, каза директорът на "Александровска болница", но цитира доклада на Световната банка, в който се казва, че „ако не реформирате системата на здравеопазването, не очаквайте европейско финансиране“. „За следващата година има осигурени 85 млн. евро, които ще бъдат насочени към системата на Спешна помощ. Ако се добавят и тези над 160 милиона лева, то парите за здраве през следващата година стават над половин милиард“, сметна Ангелов.
„Парите определено трябва да стигнат, защото тази година се прие и поредица от законодателни промени, които гарантират контрол върху харченето на парите“.
„Откакто съществува НЗОК непрекъснато се увеличават парите и за лекарства и за лечение в болнична помощ. И двете растат прогресивно нагоре“, каза още Ангелов.
„Когато се говори за реформи в здравеопазването, противниците се опитват да събудят всички възможни страхове, свързани с недостига на лекарства, лошата достъпност и тн., но това са необосновани страхове“, категоричен е Ангелов.
„България има едно много добро здравеопазване, което гарантира реална достъпност“, уточни специалистът. „Ако направим съпоставка с Англия, там се чака с месеци за заболяване като херния, за преглед при личен лекар, а след това още толкова, за да стигнеш до хирург. У нас достъпът ни до болнична помощ е много добър. Ако пациентът има нужда от операция, той достига до хирург в рамките на месец. В момента, в който бъде преведен до хирург, му се назначава операция още следващата седмица, ако този пациент е с нормално здраве и няма придружаващо заболяване“.
Проблемите, по думите на Ангелов, около двата пакета, основен и допълнителен, също се разглеждат спекулативно, за да се генерира страх. Той каза, че по същество „допълнителният пакет означава, че или изчакваш в листата на чакащите, или имаш допълнително здравно осигуряване, с което финансираш лечението си“, но „листи на чакащите има от 2005. Те са регламентирани. Много се спекулира, защото се цели да се събуди някакъв страх“.
„В Александровска болница има листи на чакащите поне от 13 клинични структури. Хората искат да се докоснат до добрата медицина, да бъдат лекувани в добро лечебно заведение и са готови да чакат, защото заболяването им не е животозастрашаващо“.
„Към момента се говори, че има около 6000 легла, които са в повече. Тези легла няма да бъдат закривани. Напротив. Сега се прие клинична пътека за продължително лечение. Нещо, което до момента нямаше и пациенти, които имаха нужда от продължително лечение, влизаха за активно лечение“, обясни Ангелов. „Сега се коригира безсмисленото лечение на хронично болни пациенти в болници за активно лечение и се пресича изтичането на пари“.
Що се отнася до новата формула за финансиране на болниците, то Ангелов е на мнение, че „философията за средна стойност на преминал болен е една закъсняла справедливост, която трябва да се случи“.
„Има болници, като нашата болница, като големите университетски болници, като областните болници, които са структуроопределящи за системата на българското здравеопазване. Разходът на един преминал през тях болен е различен, отколкото в друга болница. Това е така заради площите, на които са разположени тези болници, заради нивата на компетентност, заради броя на специалистите и разходите за тези специалисти, заради модерната апаратура, която имаме и за която плащаме обслужване, заради всички изследвания, които можем да направим. Става дума за по-доброто обслужване, което можем да направим“.