Бизнесът в България подкрепя силно присъединяването ни към еврозоната

В българското общество съществуват притеснения, страхове и слаба информираност по отношение на въвеждането на еврото, което води до една доста сериозна поляризация по въпроса за одобряване или неодобряване на присъединяването ни към еврозоната. Това сочат данните от проведеното през месец ноември социологическо проучване на "Алфа рисърч" за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, които бяха представени днес на пресконференция в Министерството на финансите.

Нагласите сред обществеността са за по-скоро за неодобрение, а сред бизнеса са за одобрение на присъединяването ни към еврозоната. Една трета от пълнолетните граждани (от които 15 % - категорично, а 18 % - по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23 % изразяват по-скоро неодобрение, а  27 %  - са изцяло против. При бизнеса – две трети от него  (47 % напълно и 18 % по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Високата подкрепа от бизнеса е свързана и с положителните ефекти, които се очакват от въвеждането на еврото върху икономиката на страната ни и върху бизнеса.

Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% - върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% - за ефектите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и подкрепа ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), обучения на служителите при директна работа с клиенти.

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59%  очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани. За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.

Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са  краткосрочни и преодолими. Други 28 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и некоректни търговци могат да се окажат ключови за подкрепата от страна на общественото мнение.

Анализът по социални групи очертава следните особености в отношението към еврото:

• Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Тези  характеристики са взаимно свързани и практически обхващат около една трета от населението;
• Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
• Най-високи позитивни очаквания имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят основно фирмите от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката индустрия и търговията.

Анализът на ежедневните практики в използването на еврото показва, че българите не са много различни от гражданите на Хърватия, с която често се сравняваме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално проучване, проведено през 2019г. 49% от анкетираните хървати посочват, че са използвали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44% .

60% от анкетираните българи смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, срещу 34%, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват преди всичко възрастните и хората с основно образование – над 60% от тях очакват да срещнат трудности през периода на преход.

Общото равнище на информираност сред българските граждани във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната е относително слабо, а активното търсене на информация – ограничаващо се до няколко пряко заинтересовани социални групи.

Налице е ясно изразена взаимовръзка между нивото на информираност и одобрението към еврото. Интервюираните идентифицират широка палитра от въпроси, по които биха искали да получат повече яснота.

Приоритетно се посочват онези, които са свързани с най-често изразяваните страхове - цени, инфлация, некоректни практики.  55% посочват, че за тях е важно да разберат кой ще следи и санкционира за измами, 47% - дали ще има фиксиран курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да  сигнализират, ако  попаднат  на некоректни търговци, също толкова - дали ще има такси при обменянето на левове в евро. По около 40 на сто се вълнуват колко време цените в магазините ще се обявяват в двете валути и докога ще може да се плаща и в лева, и в евро.

В национално представителното проучване на "Алфа рисърч" на тема „Обществените нагласи за въвеждането на еврото в България“ са анкетирани 1200 граждани и 500 фирми.