ЕС се насочва към Балканите, тъй като популярността му започва да спада

В продължение на десетилетия присъединяването към Европейския съюз се смяташе за Свещения граал за страните от Западните Балкани. Но за повечето от тях тази мечта остава непостижима и те започват да търсят алтернативи.

Хората в Албания, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора изразяват все по-ясно разочарованието си през тази година, тъй като Европа се бори с последиците от войната в Украйна и кризата с разходите за живот.

"Проучванията на общественото мнение през последните 18 месеца, както в нашата страна, така и в региона, показват спад в подкрепата за ЕС", заяви миналата седмица президентът на Северна Македония Стево Пендаровски. Според него основната вина за това е на Брюксел, тъй като "обективно не виждаме развитие в процеса на евроинтеграция".

ЕС е обърнал внимание на това. Във вторник в столицата на Албания, Тирана, ще се проведе среща на върха с лидерите на 27-те му членки, за да покаже, че все още вярва, че балканските държави един ден ще се присъединят към него.

Това е първата подобна официална среща в региона, а изборът е забележителен - Албания е сред най-яростните привърженици на членството в ЕС.

"За първи път в нашата история можем да избираме", заяви албанският министър-председател Еди Рама в интервю в понеделник. "И за нас Европа е до голяма степен същата, каквато е била и за онези, които са я основали - място за убежище от войни, от диктатури, от конфликти, място на мир и сигурност."

Оплакванията от забавената интеграция не идват само от страни, в които надеждата за присъединяване към ЕС остава силна. Дори Европейският парламент упрекна лидерите на блока, че "не изпълняват дългогодишните обещания на ЕС".

"Липсата на ангажираност и доверие от страна на ЕС през последните няколко години създаде вакуум, като по този начин отвори пространство за Русия, Китай и други злонамерени трети участници", се казва в доклада.

Да бъдеш изключен означава да изостанеш в икономическо отношение. Всичките шест балкански държави, които не са спечелили членство, са имали жизнен стандарт под 50% от средния за блока през миналата година, докато 12-те бивши комунистически държави, които се присъединиха от 2004 г. насам, са надхвърлили това ниво.

Да вземем за пример Северна Македония, която заедно с Албания започна преговори за присъединяване през юли, след като 17 години чакаше да го направи след бурен процес, в който дори смени името си, за да се класира.

След като преодоля това препятствие, напредъкът ѝ все още е в застой заради спора със съседна България, която иска промяна в конституцията на Северна Македония, преди да може да продължи процеса на членство.

Това е трудно да се преглътне от хората в Северна Македония, тъй като забавянето може да добави още години към шансовете им за по-богат живот, който да наподобява повече стандартите на ЕС.

"Има много страни, които смятат, че процесът трябва да бъде по-бърз", заяви миналата седмица специалният пратеник на САЩ за Балканите Габриел Ескобар.

Според запознат с въпроса служител на ЕС в Тирана лидерите на ЕС ще подчертаят значението на съгласуването на позицията на блока по отношение на санкциите срещу Русия със страните от Западните Балкани. Вучич, който се стреми да запази тесни връзки с Русия, многократно е отказвал да се присъедини към санкциите.

Но докато също е в неизвестност по отношение на ЕС, Сърбия се опитва отново да увеличи влиянието си в региона, който някога се доминираше от Белград преди кървавия разпад на Югославия.

Сръбският президент Александър Вучич, който жонглира с тесните връзки с Русия и желанието да се присъедини към ЕС, пръв изпрати ваксини срещу ковид в Северна Македония преди две години.

През октомври правителството му промени законите, за да може да започне да изнася природен газ за южната си съседка.

Вучич също така настоява за укрепване на форума "Отворени Балкани", който улеснява търговията и пътуванията и облекчава таксите за телефонен роуминг. Той твърди, че без ясна дата за членство в ЕС балканските държави трябва да засилят икономическите си връзки.

ЕС, както и официални представители на няколко балкански държави, които се въздържат от участие в инициативата, я отхвърлят. Те се опасяват, че страните, които през 90-те години на миналия век водиха войни, за да станат независими една от друга, могат да загубят фокуса върху присъединяването.

Но в крайна сметка ЕС е този, който трябва да понесе основната вина за липсата на напредък към членство, смята базираният в Скопие политически анализатор Люпко Поповски.

 "При липсата на голяма награда хората се стремяха да търсят някакви непосредствени ползи, дори те да бяха по-малки", каза той.

Още по темата

Русия и Китай се конкурират за влияние над Балканите

Бъдещето на Западните Балкани ще е важна тема за френското председателство на ЕС

Двуличието на ЕС проличава най-ясно в политиката на разширение на Балканите