Иновациите в българската икономика се развиват в резултат на външно финансиране. Липсва цялостно национално виждане за приоритетите, а политиките са писани на парче. Основен източник на финансиране са европейските фондове с дял от 51 %. През миналата година средствата, изразходвани чрез университетските фондове за научни изследвания, намаляват повече от два пъти, а спадът спрямо пиковата 2007 г. е с 90 %. Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията, коментира тези данни в интервю на Ивайло Лаков в „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
"Инвестирането в иновации е ключова тематика навсякъде по света. Ако преди 11 години говорехме за привличане на инвестиции, за да може да се развива научно-изследователска развойна работа, сега бизнесът има много по-голям дял в тази дейност“, каза Стефанов.
“Имаме едно балансиране на системата, от гледна точка на източници на финансиране“, категоричен бе Стефанов, но добави, че държавата остава голям длъжник в това отношение. Нужна е по-гъвкава администрация: „Говореше се и за формиране на единна Агенция за иновации“.
На въпроса защо университетите не получават достатъчно финансиране за развитие на научна дейност, Стефанов отговори, че вижда висшето ни образование в момента „единствено, като продължение на средното. Без добавена стойност“. По думите му не може и да бъде по друг начин, заради „разпиляване на обществения ресурс – държавата финансира 50 учебни заведения“: „Ако Германия не може да си позволи подобна крачка, как можем да си го позволим ние?“
Не на последно място при проблемите в научната работа, Стефанов посочи и „дискриминацията на заплащането на научния труд“.
„Ако участвате в общоевропейски проект, само защото сте базирани в България, заплащането ви, като учен, ще бъде една четвърт или една пета от това, което би било ако бяхте в Западна Европа. Логично е, че със същите знания, ще отидете в друга европейска държава и ще работите там“.
„Тук идва ролята на българското правителство“, категоричен е Стефанов. „Когато става въпрос за качествено образование, което да бъде на ниво, то и заплащането трябва да е на европейско ниво“.
Отбелязаният от страната ни ръст в индустриалното производство, в размер на 1%, Стефанов коментира, като незначителен: „Този процент би звучал прекрасно за Германия, но за нас е почти застой, заради базата, от която се тръгва“.
„Това, което ни липсва, е динамиката“, каза Стефанов. „Нямаме нови инициативи и замръзнахме в 2006 година. За това е трудно да очакваме по-различен ефект“.
Що се касае до ефекта от големите инфраструктурни проекти, то от тях „има полза в големи икономики, като в Китай или САЩ, но в малките държави не могат да се приемат, като двигател на икономически растеж“, обясни икономистът. „Ако гледаме от европейско ниво, можем да кажем, че това е успешна стратегия за икономическо развитие."
Помолен да коментира нивото на сивата икономика, Стефанов отбеляза, че сивият сектор на пазара на труда „няма съществена промяна, защото нямаме промяна и във фундамента“. Той обясни, че има предвид „осигурителната система, като цяло и очакванията на хората, тя да им осигури нормална възвращаемост“: „Моделът изглежда несигурен ,защото на всеки десет години се променят неща, които не би трябвало да се променят. Това е един от проблемите и по отношение на бизнеса – несигурност на регулаторната среда“.
Големите генератори на сивата икономика, извън сферата на пазара труда, според Стефанов са секторите, където има много кешови транзакции - търговия на дребно, туризъм и разбира се, акцизни стоки, където се получава огромно предимство при невнасяне на акциз“.
Според Руслан Стефанов през 2016 година в икономиката на страната „не можем да очакваме фундаментална промяна, спрямо тази година“. „Има някаква светлина, ако бизнесът види по-позитивно развитие в Европа, но поне засега тази перспектива не е много ясна“, заключи експертът.