Турция е изпробвала новата система за цензура след взрива в Истанбул

В часовете след смъртоносната терористична атака в централен Истанбул, правителството е демонстрирало новите си по-широкообхватни правомощия за прекъсване на информационните потоци и за упражняване на държавен контрол върху обществения дебат.

След взрива в неделя услугите на социалните медии, включително Twitter, Instagram и YouTube, бързо станаха недостъпни и останаха блокирани до следващата сутрин. Телевизионните оператори, отразяващи инцидента, внезапно се пренасочиха към други теми, тъй като RTUK, органът за медиен надзор, бързо наложи забрана за излъчване.

Ограниченията подчертават широките нови правомощия, които турските власти си предоставиха по отношение на разпространението на информация, благодарение на така наречения "закон за дезинформацията", приет миналия месец. Законопроектът, внесен от управляващата партия АК на президента Реджеп Ердоган и нейния националистически съюзник MHP преди изборите през следващата година, внесе множество промени в законите за печата и интернет и криминализира разпространението на "невярна информация" онлайн.

Мерките дават възможност на правителството "да продължи да цензурира и заглушава критичните гласове преди предстоящите избори в Турция и след това", заяви миналия месец Amnesty International в съобщение за медиите, като нарече приемането им "мрачен ден за свободата на изразяване онлайн". Според организацията "Репортери без граници", която се застъпва за свободата на печата, кабинетът на Ердоган е засилил атаките срещу журналисти "в опит да отклони вниманието от икономическия и демократичния упадък на страната и да укрепи политическата си база" с наближаването на изборите през 2023 г. RSF беше сред делегацията от международни пресгрупи, които съвместно осъдиха приемането на закона след посещение в Турция през октомври.

Информационен поток

Двама официални представители заявиха пред Bloomberg в неделя, че забраните след експлозията, при която загинаха шестима души и бяха ранени повече от 80, са въведени от "съображения за сигурност". Турция обвини за нападението кюрдска група, а в рамките на няколко часа полицията арестува сирийка, обвинена, че е поставила бомбата в пакета на Истиклял Кадеси, една от най-оживените улици в Истанбул.

Законът за дезинформацията дава правомощия на телекомуникационния регулатор, известен като BTK, да намалява честотната лента на интернет. BTK предава решението на доставчиците на услуги, които трябва да го изпълнят в рамките на четири часа. Ако не го направят, те са заплашени от забрана за търговска дейност за срок от шест месеца, забавяне на честотната лента с до 90% и глоби.

Отделно от това потребителите, осъдени за разпространение на дезинформация, са заплашени от затвор до три години, ако бъдат признати за виновни. Телевизионните оператори, които не спазват забраните, могат да бъдат глобени с до 3% от приходите си от реклама за предходния месец.

Turkcell Ilesitim Hizmetleri AS, най-големият турски телекомуникационен оператор по продажби, и Turk Telekomunikasyon AS, контролирани от турския държавен инвестиционен фонд, отказаха да коментират ограниченията. Подразделението на Vodafone Group Plc в Турция заяви, че спазва законите във всички страни, в които работи. Twitter Inc. и Meta Platforms Inc., собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp, не отговориха веднага на изпратените по имейл молби за коментар.

Как се заобикалят ограниченията

Въпреки забраната някои турски власти, включително губернаторът на Истанбул Али Ерликая, използваха Twitter, за да предават на обществеността през цялата неделна вечер. Ограниченията могат да бъдат заобиколени с помощта на виртуални частни мрежи (VPN), които станаха популярни сред технически грамотните турци, търсещи начини за заобикаляне на цензурата.

Според проучване на агенцията We Are Social миналата година Турция е била на шесто място в света по процент употреба на VPN - 31%. Google Trends показва, че след нападението броят на турските търсения в интернет за "VPN" е нараснал.

Отделен закон, приет преди две години, изисква от компаниите за социални мрежи да назначат представители в Турция, да съхраняват данни на местно ниво и да се съобразяват със законови искания за премахване на съдържание от платформите си, като при неизпълнение на това изискване се налагат глоби.