МВФ: Икономиката на България ще нарасне с 3% през 2016

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за растежа на икономиката на България за 2016 до 3% спрямо предишната прогноза на фонда от април за 2,3%. За следващата година от Фонда прогнозират растежът да се забави леко до 2,8%. Това показват данните от новия регионален доклад на фонда за Централна, Източна и Югоизточна Европа, публикуван днес, 2 ноември, предаде Investor.bg. Оценката на институцията е доста по-висока в сравнение с тази от прогнозата за целия Европейски съюз – 1,9% за 2016 и 1,7% за следващата година, както и на еврозоната - 1,7% и 1,5%.

В същото време обаче фондът очаква ръстът на износа на България през тази и следващата година да се забави до 3,4% спрямо предишната прогноза за 4,1% през тази година със слабо ускоряване до 4,2% през 2017.

Вносът на България за сметка на това обаче се очаква да се ускори – от прогнозираните повишения по 2,5% и за двете години в предишния доклад сега фондът смята, че ръстът ще е на ниво от 3,8% и 3,3% съответно през тази и следващата година.

МВФ прави изключително сериозна корекция на прогнозата си за инфлацията в България. В предишния си доклад той очакваше инфлация, макар и слаба, от 0,2% за тази година. Новата прогноза обаче сочи, че страната ще отчете дефлация, и то на ниво от 1,6%. Добрата новина е, че през следващата година се очаква България да се завърне към ръст на потребителските цени от 0,6%.

Публичният дълг ще продължи да нараства, макар и по-бавно спрямо предишната прогноза – до 29,7% от БВП през тази година спрямо 30,2% в предишния доклад. Интересното е обаче, че МВФ очаква той да намалее през 2017 г. до 26,3% от БВП. Предишните очаквания бяха за увеличаване до 30,6%.

Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година е доста над средния за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) съответно от 1,3% и 2,1%. Най-силен ръст на

БВП се очаква да постигнат Черна Гора (5,1%) и Румъния (5,0%), а най-слаб – Беларус (-3,0%), Русия (-0,8%) и Украйна и Естония (по 1,5%). Според доклада динамиката на растежа в региона остава стабилна, като цикличното възстановяване е близо до завършване в по-голямата част от ЦИЮИЕ. Извън Общността на независимите държави (ОНД) растежът продължава с добри темпове, поддържан от приспособяващи се политики и воден от растящо потребление.

Въпреки все още ниската инфлация цикличното възстановяване изглежда е близо до завършване в тази част на региона с намаляващ процент на безработица до предкризисни нива, силно нарастващо заплащане и увеличаващо се кредитно възстановяване.

Темпото на свиване е умерено в Русия, след като цените на горивата се повишиха от техните най-ниски нива, докато останалата част на ОНД постепенно излиза от рецесия поради повишеното външно търсене. В краткосрочен план валутната политика трябва да остане гъвкава предвид очакваната слаба инфлация. Очаква се фискалната политика да бъде неутрална или разширяваща се, като повечето страни да имат структурни фискални дефицити. В страни, в които стабилният растеж продължава с години и нивата на безработица са близки до тези отпреди кризата, трябва да се използват сравнително добрите времена за възстановяване на фискални буфери, стъпвайки възможно най-много на мерките за бърз растеж.

Предвид ниските инвестиции и лошата демография държавите от ЦИЮИЕ може да не са в състояние да поддържат текущия силен растеж, без да увеличат значително производителността или да бъдат изправени пред обновеното разширяване на външен дисбаланс, се казва още в доклада.

Повишаването на инвестициите и производителността може да изисква допълнителни структурни реформи, фокусирани върху стабилизиране на институциите и повишаване ефективността на управлението.

Според фонда предвид факта, че повечето страни в региона имат голям недостиг на публични капиталови запаси и инфраструктура в сравнение с развита Европа, има значителни възможности за публични инвестиции, които, ако се извършат ефективно, биха засилили потенциалното развитие в региона.

В същото време много държави от ЦИЮИЕ все още срещат огромни фискални дефицити. В този контекст фондът смята, че подобряване на управлението на публичните инвестиции и данъчна администрация може да спомогне за освобождаване на допълнителни ресурси, които да се използват за стимулиране на публични инвестиции или за намаляване на увеличилите се фискални дефицити.