Лиз Тръс подаде оставка като министър-председател на Обединеното кралство

Лиз Тръс се оттегли от поста министър-председател на Обединеното кралство след кратък и хаотичен мандат, в който тя обяви мащабен пакет от данъчни облекчения, след което отмени по-голямата част от него в условията на пазарен срив.

47-годишната Тръс заяви, че подава оставка след само 44 дни на поста и ще се превърне в най-кратко управлявалия министър-председател в британската история. Тя заяви, че Консервативната партия има за цел да избере неин наследник в рамките на една седмица и че ще остане на премиерския пост дотогава.

Сред кандидатите да я заместят вероятно ще бъде бившият канцлер на хазната Риши Сунак - класирал се на второ място след Тръс в конкурса за лидер на партията това лято. След това в битката вероятно ще се включат и други претенденти, сред които Пени Мордаунт, Грант Шапс и Кеми Баденох. Бившият министър на вътрешните работи Суела Брейвърман, която беше уволнена на 19 октомври, също може да се включи в надпреварата. Често се говори и за министъра на отбраната Бен Уолъс, въпреки че той омаловажи интереса си. 

Но новият финансов министър Джереми Хънт, издигнат от задните скамейки, след като Тръс уволни Квази Куартенг в опит да възстанови спокойствието на пазарите, според говорителката му се е отказал от надпреварата за премиерския пост.

Тръс дойде на власт в началото на септември, обещавайки цялостен тласък на растежа, но програмата ѝ се оказа неприемлива за финансовите пазари, тъй като както паундът, така и златните облигации поевтиняха на фона на опасенията как тя ще плати за икономическите си планове.

Нейното напускане нанася сериозни щети на управляващата Консервативна партия, която изостава с повече от 30 пункта от лейбъристите в социологическите проучвания след 12 години и половина на власт. Нейният наследник ще стане петият премиер на партията за по-малко от седем години, откакто референдумът за Брекзит през 2016 г. постави началото на период на безпрецедентен хаос в британската политика.

Който и да е новият премиер, той ще се изправи пред огромната задача да поправи репутацията на партията на торите и икономиката навреме за общите избори, които трябва да се проведат през януари 2025 г. Мандатът на Тръс почти гарантира, че непосредственото бъдеще на Великобритания след Брекзит ще бъде свързано с по-високи разходи за заеми, слаб растеж, повишаване на данъците и намаляване на разходите.

"Това е срам и позор", заяви ветеранът от торите Чарлз Уокър пред Би Би Си на 19 октомври. "Щетите, които те нанесоха на нашата партия, са изключителни."

В крайна сметка провалът на Тръс се дължи на липсата на политически инстинкт и осъзнаване на икономическата реалност.

След като едва спечели лидерския пост, без да получи подкрепата на повечето депутати, тя започна да управлява така, сякаш си е осигурила огромен мандат с множество радикални мерки. Наследила разединена партия, тя назначи лоялни хора на ключови постове, вместо да се обърне към опонентите си. А когато в крайна сметка се опита да наложи авторитета си над партията, само предизвика гнева ѝ.

Основната грешка на мандата на Тръс беше огромният пакет от данъчни намаления на стойност 45 млрд. паунда в условията на най-високата инфлация от четири десетилетия насам, който тя изготви заедно с Куартенг и представи без никакъв независим анализ за това как ще бъде финансиран.

Най-голямото данъчно облекчение от половин век насам беше по-широко и по-бързо, отколкото Тръс беше сигнализирала по време на конкурса за лидерския пост, а пазарите реагираха бурно поради опасенията, че то ще попречи на борбата с инфлацията и ще дестабилизира публичните финанси. Сривът на паунда до рекордно ниско ниво спрямо долара и непосредствената заплаха от срив на златните облигации принудиха Английската централна банка да се намеси, за да предотврати срива на ключова част от пенсионната индустрия.

Тръс и Куартенг се опитаха да поправят щетите, като първо отмениха непопулярния ход за премахване на 45% ставка на данъка върху за хората с най-високи доходи в Обединеното кралство. След това, на 14 октомври, Тръс уволни Куартенг и се отказа от плана си за замразяване на корпоративния данък през следващата година. Три дни по-късно Хънт развали по-голямата част от останалата част от икономическата стратегия, с което доверието към премиера беше подкопано.

Последното унижение дойде в сряда вечерта, когато отчаяният премиер се опита да вкара разгневените си депутати за гласуване в Камарата на общините за решаващия вот, за който тя нямаше причина да участва. Уволнението на Брейвърман по-рано вечерта за нарушение на сигурността, което в нормални времена би могло да ѝ донесе само порицание, вече беше отчуждило голяма част от дясната част на партията.

Тръс спечели вота, но в крайна сметка загуби борбата си за оставане на власт.