fallback

К. Христов, БНБ: Административният таван на цените експлодира инфлацията

Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, Инфлацията – криза и възможност, 11.10.2022

10:42 | 11 октомври 2022
Обновен: 12:54 | 11 октомври 2022
Автор: Николета Рилска

Основните движещи сили на днешната висока инфлация са свързани и с предлагането, и с търсенето. С повишаването на лихвите от централните банки се охлажда инфлацията на търсенето. По отношение на инфлацията на предлагането инструментите са отвъд мандатите на централните банки. Това заяви Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, в рамките на авторитетния мултиплатформен финансов проект „Инфлацията – криза и възможност“, организиран от Bulgaria ON AIR.

По думите на Христов проблемът няма да се разреши само с паричната политика. Той отбеляза, че след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. големите икономики са изпаднали в „интелектуалната заблуда“ за настъпил процес на постоянно ниска инфлация.

„Фискалната политика беше силно стимулираща след този период. Паричната политика беше ултрастимулираща – количествени улеснения, отрицателни лихвени проценти в еврозоната“.

Експертът изтъкна, че периодът е показал „абсолютната невъзможност за консолидация в еврозоната“. Той обаче добави, че "България е една от малкото страни, които успяваха – след първоначалното увеличение на дефицитите – да постигнат определено ниво на консолидация".

Според Христов отрицателните лихвени проценти водят до създаване на финансови балони, а примери за това са увеличените цени на недвижимите имоти, на финансовите активи, създаването на криптовалутите.

По отношение на проблемите с предлагането Христов изтъкна тренда на свиване на работната сила – с около 90 хиляди души на година у нас.

„Постоянната загуба на работна сила води до увеличаване на силата на работниците спрямо работодателите, те искат все по-високи заплати“, коментира той и добави, че през първото шестмесечие на тази година увеличението на работните заплати в частния сектор е много над ръста на потребителските цени – т.е. има реално изражение. Това, обаче, е съчетано с намаляване на производителността, стана ясно още от разговора. 

„Плащаме все по-високи номинални и реални заплати при спадаща производителност на труда“.

Друга тема, по която Христов изрази мнение, е политиката на увеличаване на лихвите без намаляване на количествените облекчения, която е факт в Европа. Той обясни, че Федералният резерв – като банка, която сякаш най-бързо се учи от историята – вече премина към агресивно повишаване на лихвите и към количествено затягане – т.е. започна да изтегля ликвидност. Това, по думите на експерта, е причината в САЩ да се виждат най-бързи резултати.

„Фед се движи много бързо и ако еврозоната не го следва, ще се стигне до обезценяване на еврото, което ще генерира обратно много по-силен инфлационен ефект“.

Според Христов намаляването на данък добавена стойност не е добра идея в настоящата среда, защото това ще стимулира потреблението. Политика за увеличаване на данъците върху капитала и труда също няма да е удачна, смята той, тъй като има недостиг на пазара на труда, а инвестициите са отрицателни почти всяка година от 2009 насам.

„Политиката да решаваме проблема с инфлацията с административни тавани на цените е силно заблуждаваща… това е скъпо и в един момент трябва да се отмени. Така експлодира инфлацията... Това е най-лесният път на пръв поглед, но това е път, който не води много далече“.

По отношение за възможността от стагфлация в стил 70-те години на миналия век Христов обясни, че има положителни и негативни фактори днес. Като положителен той изтъкна фактът, че „в света има много излишен труд“ сега.

„Има феномен, в който при повишаване на лихвите, за да се потисне инфлацията, се стига до много голяма безработица. Сега има недостатъчен труд – повишаваме лихвите, растежът спада, но не е задължително безработицата да расте“.

Негативно, според експерта, е нивото на задлъжнялост – на гражданите, на фирмите и на суверените, което е в пъти по-голямо от 70-те години на миналия век.

„Повишаването на лихвите ще доведе до голям натиск за свръхзадлъжнели компании и свръхзадлъжнели суверени“.

Христов добави, че вероятността в скоро време да има масирано увеличение на ликвидността клони към нула.

„Ако не работи стратегията на ЕЦБ, ще преминат към количествено затягане. По-добре е да се събира ликвидност от сега“, отбеляза още той.

Двете задълбочени дискусии от авторитетния мултиплатформен финансов проект „Инфлацията – криза и възможност“ ще бъдат излъчени в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 16 октомври от 20:00 часа.

Целия разговор вижте във видео материала.  

Всички гости и повече информация за събитието може да намерите на специалния уебсайт.  

fallback
fallback