Това, което се случва в италианската политика, често не остава в Италия.
От фашизма до нацизма, от Берлускони до Тръмп, от буйното Движение "Пет звезди" до разрухата, предизвикана от социалните медии, Италия често е служила като политическа лаборатория за либералните демокрации.
И така, дали една победа на изборите в неделя на крайнодясната партия "Италиански братя" и нейния лидер Джорджия Мелони ще повлече Европа в нейната посока?
Признаците вече сочат в тази посока. През последното десетилетие крайнодесните политици постоянно излизат от сенките в Европа, където са били изтласкани след Втората световна война. Санитарният кордон, който ги е държал далеч от властта, се разпада. Възходът на радикалната антиимигрантска партия "Шведски демократи", която завърши на второ място на вота този месец и може би ще стане водеща в управляващата коалиция, е последният знак за това нарушение.
По време на митинг тази седмица Мелони, която се забавлява да громи имиграцията, абортите и това, което тя нарича LBGTQ лоби, заяви, че се надява испанската дясна партия Vox да набере сила с успеха на "Италиански братя". По-рано този месец нейната партия се противопостави на предложение на Европейския парламент, в което се заявява, че Унгария се е превърнала в "изборна автокрация" и вече не може да се счита за демокрация. Нейният министър-председател Виктор Орбан е "джентълмен, който няколко пъти е печелил избори според правилата", заяви Мелони пред италианското държавно радио. Междувременно тя не успя да разсее опасенията, че руската намеса се е стремяла да облагодетелства нейните съюзници на изборите - "Лигата" на Матео Салвини и "Форца Италия" на Силвио Берлускони.
Победа на Мелони би означавала рязка промяна за Европа в сравнение с технократската коалиция, ръководена от Марио Драги, която осигуряваше стабилно - дори ефективно - управление след назначаването му през февруари 2021 г. Подхранвана от постпандемичната помощ от ЕС на обща стойност 260 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства до 2026 г., Италия отбеляза рядък растеж. Очаква се икономиката да се разшири с 3% през тази година след 6,5 % през 2021 г. Това поддържа огромния дълг на страната на ниво от около 150% от брутния вътрешен продукт.
Драги също така насърчаваше либерални, атлантически политики и близки отношения с Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия, както и с Джо Байдън. Макар Мелони да е заявила, че е проевропейска и пронатовска, подходът ѝ към САЩ клони към тръмпианската десница. Заедно с Орбан тя говори на Конференцията за консервативно политическо действие тази година.
По ирония на съдбата политиката на Мелони у дома може да бъде ограничена; първо от нейните политически съмишленици, а след това и от икономически натиск. След гласуването на 25 септември ще отнеме най-рано до средата на октомври, за да се представи коалиция на президента Серджо Матарела. Пререканията със Салвини, които характеризираха кампанията, едва ли ще намалеят, особено ако тя вземе значителни гласове от неговата Лига и Форца Италия на Берлускони.
Ако съставянето на дясно правителство се окаже несъстоятелно, някои наблюдатели предполагат, че това може да накара Матарела да потърси друг за министър-председател. Не е изключено да си представим, че в Италия може да се появи друго правителство, ръководено от технократ от италианската Централна банка, дори ако Драги е изключил възможността за това. Във всеки случай разговорите в коридорите на парламента подсказват, че вече има очаквания Мелони да назначи финансов министър, който да успокои пазарите.
След това идва ред на икономиката. Макар че през август Международният валутен фонд отбеляза, че растежът е "отскочил енергично" след пандемията, ефектът от войната в Украйна, инфлацията и недостигът на енергия ще засегнат жизнения стандарт. Но тъй като отпускането на средства от ЕС след пандемията е жизненоважно за подпомагане на икономиката, има ограничение до колко Мелони може да си позволи сблъсък с Европа.
Вярно е, че една голяма победа на "Италиански братя" ще бъде напомняне за слабостта на европейския юг и за проблемите с имиграцията, намаляващата раждаемост, деиндустриализацията, бедността и младежката безработица, след месеци, когато световното внимание беше насочено към уязвимостта на европейския изток с войната на Русия в Украйна. Европейската централна банка също така обеща да помогне за ограничаване на спредовете по южноевропейския дълг.
Въпреки това "конфронтационната политика на Италия означава, че управлението на публичния дълг ще бъде напрегнато", казва Паола Субачи, професор по международна икономика в университета "Куин Мери" в Лондон.
Най-голямо въздействие на Мелони може да се усети в цяла Европа. В либералните кръгове в Рим вече има опасения, че победата на Мелони ще отвори кутията на Пандора. Историята е поучителна и тук. Преди три години, през септември 2019 г., седях в кабинета на един от шефовете на най-големите италиански компании и обсъждах риска за Европа от това, което тогава изглеждаше като неизбежно идване на власт на Салвини.
Индустриалецът твърдеше, че поуката от историята не е, че Европа е изложена на риск, когато Италия се сдобие с твърдо десен лидер, а когато това проправи пътя за такъв в Германия. Макар че по онова време това твърдение изглеждаше шокиращо, днес то звучи прозорливо. Рискът за Европа може би не е самата Джорджия Мелони, а начинът, по който се разпространява нейното влияние.