Европейската централна банка продължава да се бори с рекордната инфлация, като увеличи лихвените проценти с невижданите до сега 0,75 процентни пункта и обеща още „няколко“ увеличения, въпреки че перспективата за икономическия растеж се влошава, пише екип на Bloomberg.
Безпрецедентното затягане на паричната политика подчертава нарастващите тревоги в 19-членната еврозона, след като ценовия натиск се разпространи и извън енергетиката, а еврото рязко поевтиня. Решението съвпада с очакванията на анализаторите и увеличи депозитната лихва до 0,75%
Днес еврото остава без големи промени, а инвеститорите на паричните пазари увеличиха залозите си за допълнително затягане на политиката след като излезе решението.
Европейската централна банка беше обвинявана, че е реагирала твърде бавно на увеличаването на инфлацията, което започна с премахването на ограниченията за борба с Covid и се ускори когато Русия нападна Украйна. Агресивният темп доближава политиката на ЕЦБ до тази на Федералния резерв в САЩ, който обмисля трето поредно увеличение със същия темп на заседанието си този месец.
„Тази огромна стъпка ускорява прехода от преобладаващата крайно гъвкава парична политика към нива, които ще помогнат за навременното връщане на инфлацията до средносрочната цел на ЕЦБ от 2%“, се казва в изявлението на официалните лица във Франкфурт. „На следващите няколко заседания се очаква Управителният съвет отново да увеличи лихвите“.
ЕЦБ увеличи прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година, като същевременно понижи прогнозата си за икономически растеж през 2023 година. Все пак очакваният растеж от 0,9% през следващата година е по-оптимистичен от осреднената прогноза на икономисти от 0,7% анкетирани от Bloomberg. Анализатори от Bloomberg Economics очакват растеж от едва 0.4%.
Решението от четвъртък подчертава как настъпателно настроените членове на ЕЦБ все още имат инициативата в 25-членния Управителен съвет, окуражени от поредния месец, в който инфлацията надвиши очакванията и през миналия месец достигна 9,1% - повече от четири пъти над целта на банката.
Малко вероятно е по-високите разходи за заеми да притъпят растящите цени на енергията, които доведоха до този скок, особено предвид очакванията, че ситуацията ще се влоши след като Русия спря доставките на природен газ през един от най-важните тръбопроводи „Северен поток 1“. Но опасенията са, че инфлационните очаквания могат да се увеличат значително без агресивни повишения, които ще стават все по-трудни за прилагане, докато икономиката на Европа изнемогва.
Тази седмица вече видяхме отпор от един политик. Испанският премиер Педро Санчес предупреди, че затягането на паричната политика „трябва да бъде съвместимо с пътя на икономическото възстановяване“. Тъй като кризата с разходите за живот намалява търсенето, анализаторите предвиждат рецесия в еврозоната, която ще започне тази година, като някои казват, че спадът вече е започнал. Перспективите за Германия, най-голямата икономика на континента, не са добри поради прекомерната ѝ енергийна зависимост от Русия. Въпреки че страната запълни газохранилищата си по-бързо от предвиденото, те не са достатъчни, за да изключат нормирането през зимата.
Но въпреки предупреждението на главния изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Кристиан Севинг, че рецесията идва, президентът на Bundesbank Йоахим Нагел иска битката с инфлацията да бъде приоритет пред икономическия растеж. По-високите лихви може да окажат известна подкрепа на еврото, чието падане под паритета спрямо долара направи вноса, особено на стоки, по-скъп. През юли служители на ЕЦБ отбелязаха, че обезценяването на еврото представлява „важна промяна“ и „предполага по-голям инфлационен натиск“, според отчет от тази среща. Икономисти, анкетирани от Bloomberg, смятат, че ЕЦБ ще повишава лихвения процент по депозитите, докато достигне 1,5% – като цяло анализаторите очакват достигане на неутрален лихвен процент, който нито стимулира, нито ограничава икономиката.