"ExxonMobil" оспорва президентски указ подписан от Владимир Путин по-рано този месец, като твърди, че той пречи на компанията да се изтегли от руския пазар и подготвя почвата за правен спор с Москва, предава Financial Times.
Американският петролен гигант беше част от западните нефтени дружества, които заявиха, че ще прекратят отношенията си с Русия, след като тя нападна Украйна, като по този начин внезапно се отказаха от дългогодишните си опити да се възползват от енергийните богатства на Русия.
Руският президент обаче усложни усилията с указ, който забранява на компании от енергийната и други сфери да продават свои дялове в определени проекти ли да сменят собствеността им до края на 2022 година.
Exxon изпрати документи до регулаторите и заяви, че „извършва процес по прехвърляне“ на дейността си в находището „Sakhalin-1“ към друга компания. Малко преди това стана ясно, че тя е отчела загуби от руския си бизнес преди облагане с данъци от 4,6 млрд. долара.
Във вторник компанията заяви, че изтеглянето ѝ „е било блокирано от скорошния президентски указ“ и че е изпратила възражение до Москва.
„През март обявиха, плановете си да продадем дела си в находището и продължаваме да предприемаме необходимите стъпки за това. Този процес е сложен и като оператор, ние трябва да вземем предвид безопасността на служителите там, околната среда и самата дейност,“ се казва в изявление на компанията.
The Wall Street Journal първи писа за изпратеното възражение на Exxon до Кремъл.
„Това е тяхно право,“ заяви говорителят на Москва Дмитрий Песков пред Financial Times. “От друга страна, има руски закони“, които пречат на компанията да продължи своето изтегляне, допълни той.
Възражението ще доведе до преговори между Exxon и руски официални лица относно предложената продажба на дела в съвместния проект. Тези преговори може да се проточат до края на годината. Ако не бъде постигнато решение, компанията може да поиска вътрешен арбитраж, при който да потърси компенсация за финансови щети, както и способността да се изтегли от проекта.
BP, Shell и Total са сред западните петролни гиганти, които обявиха намеренията си да се изтеглят от руския пазар от началото на войната, но бяха оплетени от правни и оперативни проблеми.
Находището “Sakhalin-1“ произвеждаше около 220 000 барела петрол на ден преди войната, което го прави един от най-големите западни проекти в Русия.
Exxon обяви форсмажорни обстоятелства в проекта през април, тъй като санкциите възпрепятстваха нормалната му дейност. Оттогава добивът спадна до около 10 000 барела на ден заедно с известно производство на природен газ. Операторите на проекта поддържат потока на нефт и газ отчасти, защото той осигурява енергия на местните общности около остров Сахалин в Далечния изток на Русия, според човек, запознат с дейността.
Съществуват опасения и за изключително студената зима в региона, което може да наложи проектът да увеличи производството или да спре напълно, за да избегне щети, каза още източникът. Exxon има 30% дял в “Sakhalin-1“. Партньори в проекта са руският държавен петролен производител „Rosneft“, японската „Sodeco“ и индийската държавна „ONGC Videsh“.
Японските и индийските компании, които притежават съответно 30% и 20% дялове, не са обект на същия режим на санкции като „Exxon“ и двете страни продължават да внасят руско гориво. През юли Путин нареди национализирането на проекта "Sakhalin-2", разработен отчасти от Shell. Анализаторите очакваха по-нататъшни национализации, тъй като западните компании се стремят да излязат от проектите, и спекулираха, че енергийните компании от Китай могат да се намесят, за да осигурят достъп до руските петролни и газови находища.