Инфлацията в еврозоната се ускори до поредния си исторически връх и даде нови аргументи на Европейската централна банка да обмисля гигантско увеличение на лихвите по време на заседанието си следващата седмица, пише Александер Вебер за Bloomberg.
През август потребителските цени в 19-членния валутен блок скочиха с 9,1% спрямо предходната година водени от енергетиката и храните и надхвърлиха осредените очаквания за ръст 9% в проучване на Bloomberg сред икономисти.
Като се премахнат тези двигатели, индикаторът на базисната инфлация се покачи до нов връх от 4,3%, което подчертава, че ценовият натиск продължава да става все по-широк. Въпросът сега е дали данните са достатъчни, за да тласнат ЕЦБ към увеличението на лихвения процент от 75 базисни пункта, което някои от нейния 25-членен Управителен съвет искат да се обсъжда. Това е повишение, което вече два пъти е прилагано от Федералния резерв, въпреки че по-плахо настроените служители на ЕЦБ предупреждават, че банката не трябва да следва този пример, докато Европа се готви за рецесия.
Най-бързият ръст на цените, откакто еврото беше въведено преди повече от две десетилетия, кара политиците във Франкфурт да търсят деликатен баланс: лихвените проценти трябва да бъдат повишени достатъчно, за да насочат инфлацията обратно към целта си на банката от 2%, но не толкова, че да задушат всякакъв икономически импулс, който се запази на фона на опасенията за спиране на руските енергийни доставки тази зима.
Данните от вторник може да бъдат разгледани особено внимателно, след като служители, включително членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, казаха, че ЕЦБ трябва да се съсредоточи повече върху резултатите от борбата с инфлацията, отколкото върху прогнозите, тъй като войната в Украйна усложнява прогнозирането.
Инвазията на Русия със сигурност стои зад скока в цените на енергията, но шефът на нидерландската централна банка Клаас Нот каза във вторник, че силното потребителско търсене след края на блокадите също е повишило цените.
Нарастването на заплатите и слабото евро представляват възходящи рискове, предупреди той, призовавайки за „бързо“ нормализиране на паричната политика.
Петима други членове на Управителния съвет заявиха публично, че според тях трябва да се обсъди промяна на лихвите с повече от 50 базисни пункта, като паричните пазари определят вероятността за ръст със 75 пункта на повече от 60%. След данните от сряда инвеститорите запазиха залозите за затягане на политиката с 166 базисни пункта до края на годината.
Други служители призоваха за повече сдържаност. Тази седмица главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн призова за „стабилен темп“ на повишаване на лихвените проценти, за да се минимизира рискът от сътресения, докато членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета каза, че по-слабата икономика ще помогне за смекчаване на инфлацията.
Все повече икономисти прогнозират рецесия в еврозоната през следващите тримесечия, тъй като нарастващите разходи за живот подкопават търсенето, а с това и възстановяването от пандемията. ЕЦБ ще хвърли малко светлина върху перспективите с нов набор от прогнози по време на следващото си заседание на 7 и 8 септември.
Правителствата се опитват да компенсират шока от цените на енергията чрез безброй мерки, включително намаляване на данъците, директни плащания към домакинствата и субсидии за компаниите. Като цяло те са похарчили около 280 милиарда евро, според мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.
Вероятно предстои отпускане на още помощ: Европейската комисия каза тази седмица, че планира и да предприеме спешни стъпки за справяне с рязко покачващите се цени на електроенергията. Въпреки че това доведе до падане на пазарните цени, в сряда Русия спря газовите потоци през ключовия тръбопровод „Северен поток 1“ за временна поддръжка.