Българската икономика е така позиционирана, че няма да бъде изложена на негативни ефекти от разминаването на паричната политика на ЕЦБ и Федералния резерв на САЩ, заявява в интервю за Investor.bg Калин Христов, подуправител на БНБ.
"Политиката на по-голямо парично предлагане и по-отрицателни лихвени проценти по свръхрезервите на банките в ЕЦБ относително бързо се пренася и в силно интегрираните държави членки извън еврозоната, в т.ч. и България.
В самата еврозона не е ясно колко голям и траен ефект би имала тази политика на ЕЦБ върху темповете на растеж на кредита, икономическата активност и инфлацията, но при всички случаи тя би подпомогнала правителствата да се финансират по-евтино. Не е задължително това да води до по-бърз растеж на кредита в еврозоната, защото той е функция не само от цената на кредита, но и от търсенето на кредит, което не е високо, защото поради несигурността много фирми отлагат инвестиции, а домакинствата отлагат разходи за потребление."
Той коментира и въвеждането на отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, като посочва, че тя ще бъде равна на определената от ЕЦБ -0.3 на сто. "Решението на Управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките" Мандатът на БНБ изисква провеждането пасивна парична политика чрез поддържането на фиксиран курс на лева към еврото и пренасяне на паричната политика и монетарните условия на еврозоната в българската икономика, допълва Калин Христов. (В самата Наредба 21 се дава възможност УС на БНБ да определи отрицателна лихва, но не се казва, че тя трябва да е равна на депозитната лихва на ЕЦБ - б.р.)
Банките трудно ще ребалансират активите си, казва още Калин Христов.
"Предвид слабото търсене на кредити и факта, че всички инструменти на европейския паричен пазар със срок до 1 година са с отрицателна доходност, включително това че доходностите на държавните ценни книжа в еврозоната са много ниски (дори в значително задлъжнели икономики като Италия и Португалия в хоризонт до една година доходностите са отрицателни), не виждам големи възможности банките бързо да реалокират тези свръхрезерви от баланса на БНБ без това да води до поемането на значителен кредитен, лихвен или валутен риск."
Христов посочва, че свръхрезервите на банките са около 7,5 млрд. лв. (последната публикувана информация бе в месечния бюлетин, който вече не излиза и се отнасяше за септември - бел. ред.) В същото време депозитите са 63 млрд. евро. "Това означава, че отрицателните лихви върху свръхрезервите не са факторът, който определя цената на финансиране на банките и оттам - и цената на кредита. По-голямо влияние има цялостното намаление на лихвените проценти по депозитите, което се движи от политиката на ЕЦБ, както и фактът, че домакинствата продължават да спестяват. "
Инвестирането на валутния резерв следва консервативни правила, обяснява още Христов. "Законът е много ясен. От гледна точка на рейтинг по дългосрочните ценни книжа – минимум двата най-високи, т.е. не по-нисък от АА. Като се погледне т.нар. инвестиционна вселена, няма много дългови инструменти, които да отговарят на това ограничение.
От гледна точка на валутна експозиция - законът забранява открити позиции. Поради факта, че в пасива на БНБ липсва значителен размер долари и други валути, основно за инвестициите разполагаме с евро. Това не ни дава възможност да използваме увеличението на лихвените проценти в САЩ, като инвестираме повече в доларови активи. Нямаме в пасива долари, а и не можем да заемаме открита валутна позиция (последващото хеджиране на открита валутна позиция на практика консумира доходност и не води до подобряване на общата доходност)."
Прочетете цялото интервю на Свилен Колев с подуправителя на БНБ Калин Христов