Миналата седмица президентът на Тайван Цай Ингвен отправи категорично послание към Пекин:
„Трябва да накараме врага да разбере, че ще плати много висока цена, ако нападне или се опита да нападне Тайван“.
Тя говори по време на годишнина от Втората тайванска криза преди 64 години, когато Китай обсипва с артилерийски снаряди островите около Тайван, но не успява да ги превземе.
Възпирането на Китай е от основно значение и за САЩ, водещият гарант за сигурността на Пекин. Правителствени служители и анализатори в няколко държави казват, че е почти невъзможно за Вашингтон да отнеме предимството, което Пекин си спечели чрез кампанията за натиск срещу Тайван без да ескалира спора. Това повдига сериозни въпроси относно бъдещите планове на САЩ, пише Financial Times.
Китайската народна освободителна армия проведе 7-дневни обучения около острова, които бяха безпрецедентни по мащаб и последваха противоречивото посещение на говорителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси. От тогава китайските военни продължават да извършват морски и въздушни маневри по-близо до острова, отколкото преди са го правили. Вашингтон обвинява Пекин, че е използвал посещението на Пелоси като предлог да промени статуквото около острова.
„Статуквото до голяма степен беше променено към по-неблагоприятно за Тайван и САЩ и американците нямат полезен ход, който да отговорят,“ казва Ашли Тауншенд, старши научен сътрудник по въпросите на сигурността в Индотихоокеанския регион в мозъчния тръст Carnegie Endowment for International Peace.
„Подобно на всички играчи на статуквото, ако играеш разумно, а твоят съперник е склонен да ескалира ситуацията, губиш раздаването“.
За разлика от атаката от 1958 г., Китайската армия внимава маневрите, които извършва да не преминават прага на войната. Те изстреляха ракети, които прекосиха небето над Тайван, но не удариха територията му. Китайските самолети всеки ден пресичат средната линия на Тайванския проток, буфер, който преди това е бил уважаван от двете страни, но се връщат, когато Тайван вдигне във въздуха свои самолети.
Като отражение на нарастващата заплаха, Тайван иска рязко да увеличи военния си бюджет. Правителството се стреми да повиши общите разходи за отбрана с почти 14% до 19,4 милиарда долара през следващата година, според проектобюджет, изпратен до парламента в четвъртък.
Анализатори казаха, че ходовете на китайските военни са помогнали на Китай да затвърди претенциите си за суверенитет над Тайван. „Тяхното присъствие във водите и въздушното пространство около Тайван показва, че те могат да го контролират, ако пожелаят“, каза Кристен Гънес, експерт по китайската армия в мозъчния тръст Rand Corporation. Според нея Пекин е показал, че може да наложи карантинен режим, при който Китай ще контролира цялата въздушна и морска търговия към и от Тайван, ако поиска.
За САЩ използването на военни маневри за отнемане на придобитото от Китай предимство е изключено, защото може да се разглежда като непропорционално и може да предизвика нова ескалация, казаха анализатори.
„Това е опасно време от гледна точка на потенциал за ескалация, когато имате нормализирано присъствие на китайската армия, което потенциално може да ограничи свободата на операциите и свободата на движение, което е ключова цел на САЩ“, каза Гунес. „Това беше голяма демонстрация, но не последваха сериозни дипломатически и икономически последици, които можеха да се очакват. Според мен причината е, че не искаме да ескалираме допълнително да ескалираме конфликта.
Вашингтон дава знак, че макар и да не действа прибързано, няма да отстъпи. Реакцията на САЩ беше „отговорна, премерена и решителнаа“, каза миналата седмица Кърт Кембъл, високопоставен експерт по азиатски въпроси в Белия дом. „Няма да бъдем възпрени“, каза той, като добави, че американските военни скоро ще извършат още един от редовните си транзити през Тайванския проток. Вашингтон също така иска да ускори продажбите на боеприпаси и оръжия за Тайван, които ще бъдат жизненоважни за борбата с инвазия.
В четвъртък Седмият флот на САЩ съобщи, че ударна група от самолетоносачи е провела няколко дни съвместни учения с японските сили за самоотбрана във Филипинско море, част от западната част на Тихия океан, югоизточно от Тайван.
Някои наблюдатели твърдят, че това може да не е достатъчно. „Когато САЩ казват, че ще плават, летят и действат навсякъде, където международното право позволява, това не е възпиране, а просто поддържане на статуквото – нещо като косене на тревата“, каза Тауншенд. „Те изказват правна гледна точка и то легитимна. Но досега това не е възпирало китайската армия.“
Тауншенд казва още, че относителният спад на военната мощ на САЩ в Азия и Тихия океан влошава нещата. „Има противоречие между реториката на президента Джо Байдън за ангажимент да защитава Тайван и реалността, че американските сили са все по-зле подготвени да направят това на приемлива цена и риск“, каза той. „В миналото беше въпрос на воля, а не на капацитет какво биха направили САЩ, за да защитят Тайван. Сега са и двете.“
На този фон следващият транзит на американския флот през Тайванския проток ще придобие необичайно значение. Някои експерти казаха, че вариантите за засилване на възпиращите действия срещу Китай включват преминаване на повече кораби през водите от обикновено, съмвестно преминаване със съюзници или дори изпращане на самолетоносач.
Високопоставен японски служител каза, че САЩ и Япония трябва да демонстрират решимостта си да предотвратят китайската агресия.
„Не трябва да позволяваме на Китай да създава ново нормално състояние“, каза служителят, добавяйки, че съвместните учения на САЩ и Япония трябва да „възпират създаването на ново статукво в региона“.
Но позицията на Токио е изключение. Япония ще бъде пряко засегната от конфликта за Тайван, защото разполага с бази, които американските сили биха използвали, за да се намесят във войната, а най-западните ѝ острови могат да се превърнат в плацдарм за американските морски пехотинци да влязат в Тайван по време на китайска атака.
„Останалите ни съюзници не одобряват идеята за по-категоричен отговор в момента“, каза американски дипломат в региона.
В резултат надеждите на тайванците за по-мащабна реакция на САЩ може да са напразни.
„Докато не станем свидетели на безапелационен акт на агресия на Китай срещу Тайван, безспорен акт на война, няма да получите регионална подкрепа, с която да прехвърлите тежестта на ескалацията обратно върху Китай“, каза Тауншенд.