Индийският премиер Нарендра Моди смело обяви, че страната му е готова да „нахрани света“ малко след като Русия нападна Украйна. Едва 4 месеца по-късно правителството е принудено дори да обмисля внос на пшеница, пише Bloomberg.
Дори преди обещанието на Моди, рекордната гореща вълна, която обхвана страната през март заплашваше реколтата от пшеница. Тя намали производството и увеличи цените на местния пазар, което увеличи ежедневните разходи на стотици милиони индийци, за които то е основна храна.
Признаците, че очакванията за богата реколта няма да се оправдаят накараха властите да ограничат износа в средата на май. През август държавните резерви са намалели до най-ниските нива за месеца от 14 години насам според Food Corp. of India, а потребителската инфлация при пшеницата приближава 12%.
Назряващият недостиг и растящите цени карат властите да се подготвят за улесняване на покупките в чужбина. Правителствени служители обсъждат дали да намалят или премахнат данъка върху вноса на пшеница от 40%, за да помогнат на мелничарите в някои региони да внасят зърно, казаха хора, запознати с въпроса, които пожелаха да запазят анонимност. Ройтерс първа съобщи за водените разговори.
Министерството на финансите не отговори на имейл с искане за коментар. Говорител на министерствата на храните и търговията отказа коментар. Отделът по храните в неделя заяви в публикация в Twitter, че няма „план за внос на пшеница“ и страната разполага с достатъчно запаси, за да отговори на изискванията си.
Според публикация в Twitter на Отдел за храни и обществено разпространение в Индия обаче няма план за внос на пшеница в страната. От агенцията добавят, че „страната разполага с достатъчно запаси, за да отговори на вътрешното търсене, както и достатъчно резерви за публично разпространение.
„Като се има предвид, че голяма част от премията за военен риск идва от глобалните цени на пшеницата, Индия може да помисли за увеличаване на вътрешните си доставки на пшеница чрез повече внос“, каза Сонал Варма, икономист в Nomura Holdings Inc. „Въпреки това, тъй като цените на пшеницата на едро на вътрешния пазар са по-ниски от световните цени, намаляването на вносните мита също ще бъде от съществено значение, за да стане това жизнеспособен вариант.
В началото на март цената на пшеницата скочи до близо 14 долара за бушел на борсата в Чикаго, тъй като войната в Европа застраши един от основните източници на глобален износ. Сега цените се върнаха на нивата от преди войната, тъй като страховете за предлагането отслабнаха.
Въпреки че е вторият по големина производител на пшеница в света, Индия никога не е била голям износител. Освен това е потребител № 2, но никога не е внасял много, с покупки в чужбина, които се равняват на около 0,02% от годишното производство.
Сега властите очакват реколтата за 2021-22 г. да достигне около 107 милиона тона спрямо очакванията за реколта от 111 милиона през февруари. Това все още може да е твърде оптимистично, тъй като търговците и производителите на брашно прогнозират между 98 милиона и 102 милиона тона.
Правителствените покупки на пшеница за програмата за хранителна помощ на страната, която е най-голямата в света, се очаква да бъдат по-малко от половината от нивата миналата година, според министерството на храните. Това накара властите да разпространяват повече ориз в някои щати, както и да ограничат износа на пшенично брашно и други продукти.
Федерацията Rollers Flour Millers’ Federation of India поиска от правителството да премахне митата за внос на пшеница и да възобнови продажбите на зърното на отворения пазар от държавните запаси по-рано този месец.
Инфлацията при потребителската пшеница се задържа над 9% на годишна база от април и скочи до 11,7% през юли. Цените на едро са нараснали още повече - с 13,6% през юли, показват официалните данни. Това създава главоболие за централната банка, която се опитва да върне общата инфлация обратно под целта си от 6%. В момента тя е близо 7%.
Пшеницата е най-важната зимна култура в Индия, като засаждането се извършва през октомври и ноември, а реколтата се прибира през март и април. Съществуват и опасения относно производството на ориз, което може да бъде следващото предизвикателство за глобалното снабдяване с храни.
„Инфлацията при зърнените култури е проблем на фона на засяването на по-малко ориз“, каза Самир Наранг, икономист в ICICI Bank в Мумбай. Покачването на цените на зърнените култури вероятно ще продължи известно време, каза той.