Двойна звезда в Галактиката ни може да се взриви, като се превърне в рядка Червена Нова след шест години, пише New Scientist. Български учени от Софийски университет са част от учените - откриватели на явлението.
Двойна звезда се държи точно както предвиждат учените и е напът да експлодира като "Червена Нова". Очаква се това да се случи през 2022. Тогава звездата може да свети толкова ярко, колкото Полярната звезда.
Десетки обикновени "Нови" се взривят в нашата Галактика всяка година, след като "бели джуджета" крадат газ от техни звезди-спътници. Тези "Нови" се превръщат в сини звезди.
През последните години, обаче, астрономите са открили рядък вид Нова, която ще се оцвети в червено, вместо в синьо. На върха на своята яркост много Червени Нови са сред най-ярко светещите звезди в Галактиката.
Наблюдение на Червена Нова през 2008 даде представа на учените за това защо тези взривове се случват. Наблюдения, направени преди взрива разкриха, че Червената Нова е резултат от обединението на две звезди, обикалящи една около друга, които се сливат в едно цяло.
Двете звезди са в т.нар двоичен контакт - обикалят в толкова тясна близост, че се докосват.
Въпреки екзотичния си външен вид, двойните звезди са често срещано явление - само в нашата Галактика са известни почти 40 000. Новите наблюдения показват, че една от тях, на име KIC 9832227, може да е напът да експлодира като Червена Нова.
Двойната звезда е на около 1700 светлинни години от Земята, в съзвездието Лебед. Двете звезди се завъртат една около друга на всеки 11 часа.
През 2013 г. и 2014 г., екипът на Лари Молнар от Calvin College в Гранд Рапидс, Мичиган, САЩ открива два признака за KIC 9832227, които предполагат непосредствена експлозия: орбиталния период се намалява и го прави с все по-бързи темпове.
Точно такова е било поведението на двоичната звезда, която избухва в Червена Нова през 2008. Орбиталният период се свива, защото двете звезди кръжат помежду си по-бързо, тъй като се въртят все по-близо една до друга.
За съжаление, други ефекти могат да имитират това намаление в орбитален период. Например, трета звезда може да тегли двойката към нас, така че светлината й да отнема по-малко време, за да достигне до Земята, създавайки илюзията, че двете звезди обикалят една около друга по-бързо. За това са били нужни допълнителни наблюдения, за да се разбере какво е по-вероятно да направи KIC 9832227.
В края на 2015 г., астрономи в България наблюдават звездата с 30-см телескоп и са установили, че периодът все още се свива и темпът става все по-бърз. "Възможността за сливане на звездите е напълно реална", заяви Александър Куртенков от Софийски университет "Св. Климент Охридски", София, България.
Екипът на Молнар също потвърди, че тенденциите на сближаване на звездите през 2016 може вече да се считат за трайни. "В този момент, мисля, че имаме сериозен кандидат за уникалното явление", казва той.
Последните наблюдения на Молнар, направени с 40-сантиметров телескоп в Мичиган и Ню Мексико, поставя датата на потенциалната експлозията между 2021 и 2023. Той обаче предупреждава, че са нужни още три години на наблюдения, преди да може да се изключи алтернативно поведение на звездите. До тогава, ако орбиталния период продължава в посока все по-бързо свиване, предстоящата експлозия ще бъде много вероятно.
KIC 9832227 в момента е с 12-ти магнитуд и е видима само през телескоп. Но ако увеличи яркостта си при избухването, както го е направила Червената Нова през 2008, новата звезда ще бъде ярка като Полярната звезда и най-ярките звезди на съзвездието Голямата мечка, и лесно ще се вижда с невъоръжено око.