НАТО представя нов план за защита на Балтийските страни срещу заплахата от Русия

Членките на НАТО са готови с нов план за военни действия, който предлага значително по-добра защита за източния фланг на съюза. Той заменя предходния план, който предвиждаше в случай на руска агресия, Балтийските страни да бъдат завладени и след това освободени, предава Financial Times.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза пред медията, че новият план ще бъде договорен по време на годишна среща на лидерите тази седмица и значително ще подсили защитата по източния фланг, като смени фокуса от възпиране на всякакъв мащаб нахлуване към цялостна защита на съюзническа територия.

Естонският премиер твърдеше, че при настоящия план, Балтийските страни ще бъдат изтрити от „картата на света“, ако Русия ги нападне. Според плана, НАТО трябва да организира контра нападение и да ги освободи 180 дни по-късно.

„Никога не сме споделяли подробности от оперативните ни планове,“ заяви Столтенберг. „Но мога да ви уверя, че в продължение на десетилетия сме предпазвали страните, които граничат с Русия, като сме нагаждали присъствието си в зависимост от оценката ни за заплахите. Правили сме го преди и ще го направим отново.“

Съюзът „значително ще подсили“ своята отбрана в източна Европа, заяви той и обеща, че Русия няма да успее да превземе естонската столица Талин, точно както не е е успяла да завладее град Киркенес в северна Норвегия или Западен Берлин по време на Студената война“.

Новата „стратегическа концепция“, която ще бъде ратифицирана по време на срещата в Мадрид, която започва във вторник. Тя ще определи целите и подходите за следващото десетилетие и ще договори значително по-мащабен план за защита на най-източните членки в отговор на нахлуването на руската армия в Украйна.

Още по темата

България дава сигнал, че е слаб и уязвим член на ЕС и НАТО

Турция няма да бъде „пришпорвана“ да подкрепи разширяването на НАТО

Заканата на Ердоган за нови операции в Сирия повишава залога между Турция и НАТО

Това ще включва нови структури, в които западните съюзници на НАТО като САЩ, Обединеното кралство и Франция, ще обещаят своите войски, кораби и бойни самолети да бъдат готови за разполагане на определени територии на източния фланг на алианса, с поетапни времена за реакция, които започват от първите часове на всяка атака.
Новият подход, който се връща към елементите на планирането на НАТО от Студената война за потенциална съветска инвазия, ще позволи на военните командири на алианса да знаят предварително, във всеки един момент от времето, кои точно сили са в готовност и колко бързо могат да влязат на бойното поле.
Русия ще бъде определена като „най-пряката и непосредствена заплаха за нашата сигурност“, каза Столтенберг.
Срещата на върха се провежда, когато Москва засилва напрежението с нарастващи заплахи срещу Литва за товарни превози до ексклава Калининград, опасна точка, която НАТО неотдавна определи като потенциална причина за по-широко напрежение в региона.

Още по темата

Руският Калининград е микрокосмос на бедите на Европа

Столтенберг каза, че предпочита да не спекулира дали заплахите на Русия са насочени към прекъсване на срещата на върха на НАТО или просто съвпадение, но дрънкането на оръжията „ни напомня за нещо, с което сме пределно наясно“.
„Независимо дали това се случва точно преди, непосредствено след или дълго след срещата на върха на НАТО, това не променя реалността“, каза той. "Трябва да сме подготвени."
Съществуващата отбранителна позиция на НАТО в Балтийските страни включва около 8 000 чуждестранни войници – водени от Обединеното кралство, Канада и Германия – за възпиране на всяка възможна инвазия и да действат като т. нар. аларма в случай на такова. Представители на НАТО са съгласни, че подходът вече е недостатъчен в светлината на мащаба на атаката на Путин срещу Украйна.
Столтенберг каза, че коментарите на естонския премиер Кая Калас относно отбраната на страната ѝ „отразяват нейните притеснения“, добавяйки, че той е обсъждал „точно тези въпроси“ с нея и лидерите на Литва и Латвия.

„Те са били под съветска власт от десетилетия. Те имат история, в която всъщност са научили по трудния начин какво означава да си окупиран и нападнат“, каза Столтенберг. „Приемам, че Калас иска повече присъствие на НАТО и мога да ѝ обещая... повече присъствие."
Столтенберг продължи: „Нашата основна отговорност е да предотвратим всяка атака срещу Естония или друг съюзник.
„Ето защо ще вземем значими и мащабни решения на срещата на върха, за да увеличим допълнително нашата колективна отбрана... да защитим всеки сантиметър от територия на НАТО, както сме правили в продължение на 72 години."