Китай може, но не иска да облекчи глобалния недостиг на горива

Цените на бензина продължават да се увеличават, а американските власти обмислят дали да не приложат закони от епохата на Студената война, за да подкрепят производството. Но от другата страна на Тихия океан, в Китай, има огромен капацитет за преработка, който не се използва, пише Bloomberg.  

Около една трета от китайския капацитет за преработка на гориво в момента не работи, тъй като най-голямата икономика в Азия се бори да превъзмогне коронавируса. Ако бъде използвано, допълнителното предлагане от дизел и бензин може значително да охлади нажежените глобални пазари на горива, но има малък шанс това да се случи.

Причината е, че рафиниращият сектор в Китай е създаден да обслужва главно огромния вътрешен пазар. Правителството контролира колко гориво може да бъде изпратено в чужбина чрез система от квоти, която се прилага и за частни компании. И въпреки че в миналото Пекин е разрешавал по-голямо количество за износ, страната не иска да се превръща в основен износител на петролни продукти, тъй като това би противоречило на целта му за постепенно декарбонизиране на икономиката.

„Отсъствието на Китай на експортния пазар се усеща силно в по-широкия регионален и дори глобален пазар“, каза Джейн Си, старши петролен анализатор във фирмата за данни и анализи Kpler. През последните три до пет години има огромно разширяване на капацитета за рафиниране в страната, но това вече не води до увеличен износ на петролни продукти, каза тя.

Контрастът между Китай и САЩ - където рафинериите в някои райони работят с почти пълен капацитет - отразява огромната промяна в индустрията през последните няколко години. Заводите в Европа и Северна Америка постепенно бяха затворени, а тази тенденция беше ускорена от Covid-19. В същото време повечето нови съоръжения се изграждат в развиващия се свят, особено в Азия и Близкия изток.

В Китай много от новите съоръжения са така наречените мегарафинерии, които имат гъвкавостта да произвеждат както горива, така и нефтохимикали. Бързият растеж означава, че страната може вече да е най-големият преработвател в света. Капацитетът му е 17,5 милиона барела на ден в края на 2020 г. и ще достигне 20 милиона до 2025 г., според Изследователския институт по икономика и технологии на China National Petroleum Corp. САЩ, за разлика от това, имаха капацитет от 18,14 милиона барела на ден през 2020 г., показват последните данни на BP Plc.

Големите държавни рафинерии в Китай, които съставляват около три четвърти от индустрията, работеха с около 71% от капацитета си на 10 юни, според CITIC Futures Co. Частните преработватели, известни като "чайници", работеха само с 64% , показват данните. Повечето от тези компании, много от които са в провинция Шандун, изобщо нямат право да изнасят гориво.

Дори в сравнително нормални времена Китай не изнася много петролни продукти. Миналата година например страната е продавала около 1,21 милиона барела на ден мазут, дизел, бензин и самолетно гориво, показват митническите данни. Това е само около 7% от общия капацитет за рафиниране в края на 2020 г.

И тази година, вместо да позволи по-големи обеми, тъй като местното търсене намалява, властите правят обратното. Досега са разпределени само 17,5 милиона тона квоти за износ на горива, в сравнение с 29,5 милиона тона в същия момент миналата година. Доставките на дизел са паднали до най-ниското ниво от седем години през май, показват правителствени данни.

В регионалния петролен център на Сингапур печалбата от превръщането на петрола в дизел се увеличи от около 10 долара на барел в началото на годината до над 60 долара за барел. Това означава потенциален непредвиден доход, който достига 372 долара на тон, който китайските рафинерии пропускат, според консултанта на местната индустрия OilChem.  

Нежеланието на Пекин да увеличи производството на горива и да действа като балансиращ производител във времена на глобален недостиг се усеща от всички - от американски шофьори, изправени пред болезнени цени на бензина, до европейски фабрики, които наддават за оскъдни дизелови товари. Но най-пагубните въздействия са в азиатските съседи на Китай, в страни като Шри Ланка и Пакистан, където недостигът на гориво осакатява икономиките им.