Актуализацията на бюджета показва грешно планиране. Със сигурност България влиза в спирала на дефицитите, а това често води до дълговата спирала, каза в предаването Boom&Bust Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика. При една проблемна година, страната ни бързо може да се окаже в положение, подобно на Румъния, и да иска помощ от МВФ.
Ганев каза още, че зависимостта от европейските средства е особено притеснителна. Според него съзнанието на предприемача се измества „от създаване“ към „усвояване“ в икономиката. Рисковете пред фиска, според Ганев, са преди всичко от политически характер, защото в България реално имаме някакво възстановяване на заетостта и ръст, който се дължи на компании, които успяват да пробиват на чужди пазари, а не на наливане на пари отвън.
„През 2009-2010 влязохме с много сериозен дефицит, който успяхме да консолидираме до 2012. Навлизането в политическа криза, обаче, нанесе дори по-тежък удар от икономическата криза, която дойде отвън“, каза Ганев.
Икономистът обясни, че "през 2013, 2014 и 2015 година, три поредни години, България изпуска бюджета. Актуализираме доста сериозно бюджета в посока на повече разходи, като за 2013 и 2014 изпускането е доста голямо“.
„Тази година, 2015, за пръв път ни изненада положително от страна на приходи“. Ганев поясни, че за пръв път от началото на кризата през 2009 година, имаме повече приходи, с около 900 млн. лева. Реакцията, обаче, по думите му, отново е „незадоволителна“:
„Номинално нашият дефицит ще е по-голям и дори в добрата година, която ни изненадва, ще направим така, че да харчим повече“.
„Това, което е интересно, по отношение на актуализацията на бюджетите през последните години“, подчерта Ганев, е, че „разходите много често минават през актуализация и са винаги „неизбежни актуализации, за тях няма дебат. Това е притеснително, защото нашият бюджет очевидно показва, че страда от тези актуализации“.
„Не говорим за дребна актуализация, при която в края на годината, когато приходите се разминат, защото едва ли можеш да прецениш до лев, точно колко приходи ще получиш. Това не е техническо гласуване на точните приходи. Това е актуализация, която тотално променя начина, по който изглежда бюджетът. Вкарват се почти 2 млрд. лева нови разходи, ако включим и европейските средства“.
„Тази актуализация показва грешно планиране. Второ, показва, че, като не правиш реформи и промени, неизбежно изпускаш бюджета. И трето, говори за фискални илюзии - по-добре да изпуснеш бюджета за пред обществото и да актуализираш бюджета, която генерира много по-малко дебати, отколкото покрай новия бюджет да вкараш голям дефицит“.
„Трупането на хроничния дефицит, особено за дълъг период, винаги те вкарва в проблем. Нашата ситуация е специфична, защото имаме валутен борд. Ние нямаме парична политика, не можем да съфинансираме тези дългове“.
„Това, което имахме, като буфер през 2009 година, беше фискалният резерв. Тогава, за три четири години натрупахме 5 млрд. лева дълг и почти изцяло ги извадихме от фискалния резерв. Но там повече няма пари за покриване на бъдещи дефицити“.
„Можеш да изкараш с един-два процента дефицит, без да скача дългът, ако имаш растеж. Но ако влезеш в проблемна година, много бързо може да се наложи да викаш МВФ за помощ. Това може лесно да се случи в една малка държава, като България“, каза Ганев.
Що се отнася до зависимостта от европейски средства, Ганев насочи вниманието върху промяната на мисленето в България, което „става зависимо от европейски средства“: „Когато се говори за предприемачество, се разбира намиране на финансиране по европейски проекти, а не привличане на клиенти. Говорим повече за европейски средства, а не за привличане на инвестиции. Тоест, тази промяна в мисленето, което ни насочва към усвояване, а не създаване. “.
„Рисковете пред фиска са по-скоро политически. Но не свързани с политическа нестабилност, а с т.нар. фискални илюзии – да решаваш всеки частен проблем с публични финанси“.
„Ръстът не идва от това, че се наливат някакви пари отвън, а че фирми в България успяват да продават продукти на чужди пазари. Реално имаме някакво възстановяване на заетостта, но проблемът остава дали политиците в общия случай ще продължат да харчат и да ни вкарват нестабилност. Тази нестабилност може да се отрази от натрупване на дългове в енергетиката, през фалиране на банка, което пак беше по-скоро политически, а не икономическа случка. Рисковете ни са свързани с политиците, а там решенията са най-трудни“.
Чуйте още: