Няколко членки на НАТО очакват насоки от Германия по въпроса как да засилят отбраната на източния фланг на блока срещу Русия, пише Наталия Дроздиак за Bloomberg.
Съюзниците обмислят да адаптиран нов германския модел в дългосрочното планиране на отбраната си на фона на напрежението заради войната в Украйна, според източници запознати с въпроса. Планът на Германия включва определяне на части, които могат да бъдат разгръщани бързо в Литва и да се свързват с германски и други съюзнически войски, които вече са на полето, както и да разполагат предварително важно оборудване.
Подходът би бил алтернативен на постоянно базиране на нови войски в най-уязвимите страни членки. Литва е сред балтийските страни, които спешно поискаха разполагане на още военни части.
Страните от НАТО значително увеличиха броя войски, самолети и кораби по източната граница на алианса след нахлуването на Русия. Сега НАТО се стреми да укрепи военни формирования за бъдещето, за да възпира всякакви потенциални руски атаки отвъд Украйна, въпреки че засега няма признаци, че президентът Владимир Путин има капацитет или воля за такива действия.
Запитана дали планът на Германия може да бъде модел за други страни, министърът на отбраната Кристин Ламбрехт каза в четвъртък, че това е предложението на Германия, като добави, че опцията ще бъде обсъдена с партньори.
„Ние стоим до съюзниците на източния фланг и това също може да бъде възможност за други страни да покажат присъствието и подкрепата си“, каза Ламбрехт пред репортери, когато пристигна за втори ден на разговори с министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
Министрите обсъждат проектопланове, които биха представлявали някои от най-значимите промени в позицията след Студената война. Лидерите трябва да подпишат плановете в края на юни в Мадрид.
Съгласно предложението, обявено от канцлера Олаф Шолц миналата седмица, Германия обеща повече военна подкрепа за Литва, където вече ръководи многонационална бойна група на НАТО, с възможност за увеличаването ѝ до бригада в случай на заплахи. Германия ще създаде щаб с оборудване, докато повече войници ще присъстват за обучение в Литва, но на ротационен принцип. Междувременно по-голямата част от новите войски ще бъдат разположени в Германия.
Различните страни имат различни нужди и военни системи, германският план може да бъде възпроизведен от други държави, включително от Обединеното кралство в Естония и от Франция в Румъния, казаха източниците, които поискаха да не бъдат назовани.
Формированията няма да бъдат абсолютно еднакви във всяка страна на източния фланг, но „в няколко държави очаквам това да бъдат формирования с размер на бригада, базирани на частично предно присъствие и частично разгърнато оборудване напред, и отчасти предварително назначени сили“, Това каза пред репортери в сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Моделът „аларма“
НАТО вече създаде осем бойни групи в Полша и балтийските страни, а наскоро и в Унгария, Словакия, България и Румъния, които да служат като т. нар. „аларма“ в случай на руска атака. Тези войски редовно се сменят, за да се съобразят с Основополагащия акт НАТО-Русия, подписан през 1997 г. за деклариране на взаимни ангажименти за мир в Европа.
Но Русия многократно е нарушавала споразумението, като не зачита границите на страните, така че това не трябва да ограничава способността на НАТО да увеличи присъствието си на изток, каза Столтенберг.
Моделът „аларма“ също вече не е достатъчен, казаха представители на НАТО. Наред с увеличаването на броя на силите, съюзниците също се очаква да се съгласят да позиционират повече оборудване на изток, както и да разположат значителен брой бойни кораби и повече самолети, както и да засилят въздушната, ракетната и кибер защитата на групата.
Решението още не е взето окончателно, но Франция подготвя нещо подобно на Германия по отношение на обема на войските за дългосрочна отбрана в Румъния, според източник запознат с въпроса. Френските части, разположени в Румъния, могат бързо да бъдат подсилени с други войски, базирани във Франция.
Германското предложение обаче не отговаря на предишните искания на балтийските държави, които граничат пряко с руска територия и отдавна са загрижени за руската агресия. Те са търсили постоянно присъствие на значителен брой войски, които могат незабавно да противодействат на атака.
„По-слабо“ възпиращо средство
Според Анна Висландер, директор за Северна Европа в мозъчния тръст на Атлантическия съвет, ротационните войски са малко по-слабо средство за възпиране от постоянните войски, разположени в балтийските държави. Тя каза, че това също създава дилема за сигурността, която може да рискува по-нататъшна ескалация.
„Ако нямате войски там, в кой момент решавате да подсилите частите?“ — попита Висландер. "Това е трудно изчисление и е големият риск от гледна точка на възпирането."
Служители на НАТО заявиха, че общите военни планове ще трябва да могат да се увеличават и намаляват по мащаб, например, ако руските сили успеят да превземат повече от територията на Украйна и по този начин да достигнат в по-голяма степен до границите на НАТО. Потенциалното членство на Швеция и Финландия, задържано в момента от Турция поради опасения за сигурността, също може да повлияе на това как алиансът защитава източната си граница.
Някои съюзници, включително Турция, се противопоставиха на разполагането на твърде много ресурси в Балтийските страни, като твърдят, че алиансът не трябва да забравя за заплахата от тероризъм. Анкара има резерви по отношение на изискванията за позиция, защото смята, че Русия ще отвари нови фронтове в момент, когато е ангажирана с Украйна, казаха турски официални лица.