Много често сривът на една валута е признак на дълбоки икономически проблеми – подобно на кризата с еврото през 2014 или потъването на лирата през 2016 година след вота за Брекзит. Някои японски икономисти обаче, смятат, че сегашната ситуация е най-добрият шанс за възстановяване на страната, пише в свой материал Bloomberg.
Йената поевтиня до 20-годишно дъно спрямо щатския долар и попадна под кръстосания огън на две коренно различни парични политики в Япония и САЩ. Японската централна банка (ЯЦБ) закотви лихвите на нула в опит да подкрепи буксуващата икономика и да подпомогне ръста на цените, а Федералният резерв трескаво увеличава своите, за да овладее високата инфлация.
Въпреки това, реакцията на висши японски политици към подновения спад на йената по-рано във вторник сочи, че те виждат и положителната страна. Причината е, че инфлацията на разходите, чиито ефект се подсилва от слабата йена вероятно е най-добрата възможност на страната да си осигури стабилна инфлация от години насам.
„По-евтината йена не е нещо хубаво за бюджетите на домакинствата, но ако гледаме общо на японската икономика, положителният ефект ще бъде по-голям,“ казва Масамучи Адачи, икономист в UBS Securities.
По-слабата валута вреди на домакинствата и вносителите, но увеличава приходите на най-големите японски компании в чужбина. С времето по-слабата йена ще помогне за възстановяване и на процъфтяващата в миналото туристическа индустрия, която пък беше важен двигател на регионалните икономики.
Гуверньорът на ЯЦБ Харухико Курода каза в парламента, че иска да се възползва от инерцията, за да „създаде благоприятен цикъл при който цените се увеличават постепенно, а корпоративната печалба, заетостта и заплатите се подобряват“.
Залогът е здравето на третата най-голяма световна икономика. Ако се окажат прави, политиците може да върнат към живот крайно необходимият двигател на растежа в Азия. Ако обаче сгрешат, това може да доведе до хаотичен срив на важна валута, която да накара централната банка на страната да коригира политиката си в движение, а Япония да бъде тласната към нова рецесия.
„Ползите трябва да бъдат управлявани внимателно. Износителите трябва да инвестират значителни суми в производствени съоръжения и човешки ресурси, а има нужда и от структурни реформи,“ казва още Адачи.
Главният секретар в правителството Хирокацу Мацуно също заяви, че йената има и положителни и отрицателни последици за икономиката и потвърди виждането на властите, че валутните пазари трябва да бъдат следени внимателно, а политиците да са готови за реакция.
Неговите коментари и езикът, който наскоро беше използван от старши японски политик изглеждат по-малко откровени, отколкото предупреждението на финансовия министър от април. Тогава Японската централна банка потвърди разхлабената си парчината политика, доходността по облигациите започна да се увеличава заплашително над целевото ниво на банката, а йената да се обезценява по-бързо от обичайното.
Правителството изчака повече от месец, за да свикне с рязкото понижение на валутата. Тя е загубила над 13% от стойността си спрямо долара през тази година. За момента изглежда, че властите разбират колко трудно ще им бъде да подпомогнат валутата, и са готови да изчакат.
„Този път реториката не се засили заради спада на йената. Това е отчасти, защото икономиката се подобрява“, каза Харуми Тагучи, главен икономист в S&P Global Market Intelligence. „След премахването на ограниченията заради вируса потреблението се възстановява и заплатите показват умерен ръст.“
„Все пак не мисля, че всичко ще се окаже, както предвижда ЯЦБ. Потребителите стават чувствителни към повишаването на цените и ако това продължи известно време, ще се отрази на разходите на домакинствата“, добави тя.
„Япония не печели от по-слабата йена, печели фондовият пазар“, каза Амир Анварзаде, стратег в Asymmetric Advisors Pte в Сингапур. "Реалността е, че по-слабата йена е осакатяваща за домакинствата, за по-малките компании и за търговците на дребно."
Опасността е, че много неща не зависят от японските политици . По-слабата йена е толкова свързана с темповете на повишаването на лихвите в САЩ, колкото и с ЯЦБ. Представете си 3% доходност при сравними облигации срещу само 0,25% в Япония.
Това го прави не просто японски, а американски проблем.
„Управителят Курода даде да се разбере много ясно, че ултра-разхлабената политика на банката ще продължи известно време докато не видим доказателства за трайно нарастване на заплатите“, каза Родриго Катрил, стратег в National Australia Bank Ltd. в Сидни. „Това означава, че двойката доларът-йена остава на милостта на доходността на 10-годишните облигации и устойчивостта на американската икономика.