Главният икономист на Европейската централна банка заяви, че увеличения на лихвите с по 25 базисни пункта през юли и септември ще бъдат „еталонно темпо“ и отхвърли призивите за по-бързо увеличение на лихвите и незабавно излизане от отрицателна територия още през лятото, пише Financial Times.
Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне нов връх от 7,7% когато във вторник излязат данните за май. Това е близо 4 пъти повече от целта на банката, но главният икономист Филип Лейн заяви, че процесът по премахване на стимулите „трябва да е постепенен“.
Нормализацията на паричната политика е фокусирана върху естествени стъпки от по 25 базисни пункта. И увеличение с тези стойности по време на заседанията през юли и септември са „еталонното темпо“, каза той пред испанския бизнес вестник Cinco Días.
Лейн беше по-конкретен от президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която миналата седмица за първи път намекна, че има ясен план за приключване на продължилия 8 години експеримент с отрицателни лихвите. Тогава тя заяви, че лихвите ще достигнат 0 до края на септември.
Лихвата по депозитите на ЕЦБ е на ниво от -0,5% и е на отрицателна територия от 2014 година, когато регионът се бореше с дългова криза. Повечето от централните банкери са единодушни по въпроса за вдигането на лихвите, но все още не са съгласни за конкретния темп.
Икономисти заявиха, че коментарите на Лейн от понеделник са опит да бъдат заглушени призивите на неговите колеги с по-настъпателни позиции от управителния съвет на ЕЦБ да последват примера на Федералния резерв в САЩ и да увеличават лихвите с по 50 пункта на заседание.
“Единственото обяснение, което имам е, че това е отчаян опит на Лейн и Лагард да си върнат контрола над дискусиите и да предотвратят увеличаване с 50 пункта на заседанието през юли,“ заяви Карстен Бршеки, глобален стратег макро проучания в ING.
Управителят на австрийската централна банка Роберт Холцман, един от най-агресивно настроените политици от управителния съвет на ЕЦБ заяви миналата седмица, че увеличението трябва да бъде с половин процентен пункт, защото „всякакви други действия ще бъдат счетени за недостатъчни“.
Но членът на управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета предупреди, че „в твърдите данни се появяват признаци на икономически стрес – признаци, които може да станат по-видими през следващите месеци“. В този контекст предварителният ангажимент за промяна на политиката „изглежда ненужно и неразумно“, добави той.
Данните, публикувани в понеделник, показват, че инфлацията в Испания се е повишила по-бързо от очакваното през май до 8,5%, докато германската инфлация се очаква да се повиши до 8%, което е най-високото си ниво от повече от 40 години.
Очаква се новите прогнози на ЕЦБ, които ще излязат по време на срещата в Амстердам следващата седмица да съдържат очаквания за по-висока инфлация от очакваната по-рано през годината, а растежът да бъде по-бавен от очаквания.
Въпреки продължаващия ръст на инфлацията, ЕЦБ вероятно ще задържи лихвите непроменени на заседанието следващата седмица, като същевременно обяви планове да спре да купува повече облигации в началото на юли.
Лейн каза, че всяко по-нататъшно повишаване на лихвите на ЕЦБ след септември ще зависи от това как се представя икономиката.
„Този дебат ще продължи през есента и в този момент ще имаме повече информация и ще знаем повече за динамиката на инфлацията и ефектите от втория кръг върху заплатите“, каза той.
Лекс Хугдуин, професор в университета в Грьонинген и бивш член на борда на нидерландската централна банка, написа в Twitter, че ЕЦБ „поема много голям риск само като „ вдига неохотно лихвените проценти до нула“.