Еврото не е било толкова евтино спрямо долара от почти две десетилетия, но все още може да стане още по-евтино. Опасният риск от внезапно спиране на руския газ и петрол, което най-вероятно ще потопи европейския континент в остра рецесия, е твърде непредсказуем, за да могат инвеститорите уверено да залагат на възстановяване в скоро време, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Добрата новина обаче е, че този път наистина е различно. Когато еврото се търгуваше на по-малко от един долар в началото на века, това беше поради опасения, че проектът за нова единна валута може лесно да се разпадне. Кризата с еврото преди 10 години подчерта фундаменталните различия между централните и периферните страни и застраши сериозно валутния съюз. Но сега еврозоната съвместно е изправена пред външна заплаха и въпреки че вносната инфлация от това създава проблеми, тя вече е колективен проблем. Евентуалното решение също ще бъде колективно.
Според Кит Джукс, валутен стратег в Societe Generale SA, общата валута е подценена по почти всеки показател. Например, той посочва мярката за паритет на покупателната способност на Международния валутен фонд, която оценява справедливата ѝ стойност на $1,45 долара за евро, далеч от сегашния пазарен курс от около $1,04. По думите на Джон Мейнард Кейнс, валутите могат нерационално да се задържат на високи или ниски стойности за продължителни периоди отвъд платежоспособността на повечето инвеститори.
Има три основни причини, поради които доларът е толкова силен в момента – извън статута му на световна резервна валута – и защо останалите валути в света и особено еврото са толкова слаби. Първо, близостта на войната в Украйна до еврозоната. Второ, относителните очаквания за растеж: нажежената американска икономика се възстанови от пандемията много по-бързо и се очаква да расте по-бързо от еврозоната. И накрая, има относителни различия в базовите лихвени проценти, като Федералният резерв затяга много по-бързо със 75 базисни точки на увеличение (от по-висока база), а посочените бъдещи увеличения също са по-високи. Европейската централна банка все още се колебае дали най-накрая да повиши лихвения си процент за депозити, който сега е с отрицателни 50 базисни пункта, преди лятната си ваканция. Също така тя все още купува облигации, добавяйки към огромния си пакет от количествено облекчаване.
Икономическите фактори се влошават от страха от вторични трусове заради руската инвазия в Украйна. Японската йена и швейцарският франк, които често се възприемат като убежища по време на бурни времена, също са много евтини спрямо долара, но именно британският паунд е този, с който еврото най-тясно свързано.
Лирата неотдавна беше хвърлена в хаос, предизвикан от прогнозата на Английската централна банка за възможна рецесия в Обединеното кралство следващата година, но дори преди това паундът се придържаше към по-слаб курс спрямо долара с темп, подобен на този на еврото. Ако паундът отново падне рязко под нивото от 1,20 спрямо долара, най-вероятно ще повлече и европейската валута със себе си. По същия начин, ако руските енергийни доставки бъдат прекратени без предупреждение, еврото може бързо да падне под паритета.
Кратък период на обменен курс под паритета няма да навреди твърде много на икономиката и дори ще бъде от полза за експортният ѝ сектор, освен ако глобалното търсене не се срине. По време на пандемията впечатляващата координация на фискалните стимули на ЕС с монетарните усилия на ЕЦБ дават реалистично обещание, че всички служители ще работят заедно, за да противодействат на икономическите щети.
Всемогъществото на долара не може да продължи вечно, въпреки че в скоро време долара едва ли ще тръгне надолу, поне докато Федералният резерв не пречупи пазара на труда в САЩ – все по-високите лихвени проценти водят до унищожаване на търсенето. Докато ситуацията не се промени еврото ще е в трудно положение, но ще се възстанови непокътнато, макар и малко натъртено.