Стартъп за ядрен синтез започва да набира международно финансиране
Базираната в Оксфорд група „води оспорвана надпревара“ да усъвършенства технологията си, според нейния директор
Обновен: 17:21 | 5 май 2022
Tokamak Energy стартиращата компания, която разработва технологията на ядрения синтез призова повече инвеститори да подкрепят нововъзникващия сектор във Великобритания, като същевременно се готви за международен кръг от финансиране по-късно през годината, пише Financial Times.
Компанията е сред 35-те частни фирми от целия свят, които се опитват да отговорят на един от най-старите научни въпроси: Могат ли атомните ядра да произвеждат чиста, евтина и безкрайна енергия чрез сливане?
Ако искате да постигнете наистина диверсифициран портфейл от чиста енергия трябва да си зададете следния въпрос: Какъв процент от компаниите в него са насочени към нововъзникващи технологии и какъв риск поемам, ако не разпределя капитал и към ядрения синтез, каза изпълнителният директор на компанията Крис Келсал за Financial Times.
Възможността да овладеят същия ядрен синтез, който захранва слънцето запленява учените от над 60 години, но започна да привлича значителни частни инвестиции едва през последните 10 години, когато започнаха да набират скорост усилията за ограничаване на глобалното затопляне чрез намаляване на емисиите.
Частни компании за термоядрен синтез - няколко от които са базирани в Обединеното кралство - са набрали повече от 4 милиарда долара финансиране до момента, като американските групи привличат най-големите суми.
Миналата година базираната в Масачузетс Commonwealth Fusion Systems осигури 1,8 милиарда долара финансиране от инвеститори, сред които Tiger Global Management и Бил Гейтс. Рекордното количество привлечен капитала за компания за термоядрен синтез стана месец след като друга американска група, Helion Energy, осигури 500 милиона долара за целта си да демонстрира търговски жизнеспособна мощност до 2024 г.
Tokamak Energy, която е набрала около 150 милиона долара собствен капитал, откакто беше отделена от националната изследователска лаборатория за термоядрен синтез в Culham през 2009 г. „Няма причина да нямаме далеч по-разширена, по-дълбока, по-широка база от инвеститори", казва Крис Келсал.
Настоящите акционери включват мениджър на активи в Обединеното кралство Legal & General и основателят на хедж фонд Дейвид Хардинг.
Съветските учени са пионери в разработването на първата термоядрена машина, известна като "токамак", през 50-те години на миналия век. Дизайнът с формата на поничка позволява плазма от два водородни изотопа, деутерий и тритий, да се задържа на едно място от мощни магнити и да се нагрява до температури, по-високи от тези в слънцето, така че атомните ядра да се слеят, при което се освобождава огромно количество енергия.
Устройството на Tokamak Energy е подобно, но използва сферичен дизайн, който според нея е по-ефективен, и високотемпературна свръхпроводникова лента за създаване на по-мощно магнитно поле.
Ефективността ще бъде жизненоважна, ако някоя група иска да успее да генерира търговски жизнеспособна енергия, тъй като никоя все още не е постигнала синтез, при който консумираната енергия е по-малка от произведената.
Tokamak Energy има за цел да представи следващото поколение на своят реактор за синтез през 2026 г. и да е готова да с централа, която да снабдява мрежата с електричество до 2032 или 2033 г.
„Несъмнено водим надпревара“, каза Келсал, като признава, че всяка компания за термоядрен синтез, повечето от които имат малко по-различни подходи, се състезава за подкрепа от правителството и частния сектор.
Компанията се надпреварва и за експертен опит, тъй като се стреми да увеличи повече от два пъти персонала си до около 500 души до края на следващата година. „В момента се води малка война за таланти“, каза Келсал.
Скептиците на технологията твърдят, че комерсиалната термоядрена енергия ще завинаги ще остане на 20 години в бъдещето и че е по-добре финансирането за чиста енергия да бъде насочено към по-доказани технологии.
Но наградата несъмнено си заслужава. Енергията от термоядрения синтез няма да отделя парникови газове, необходимите за нея химикали на практика са неизчерпаеми, а малка чаша от горивото теоретично може да захранва къща в продължение на стотици години.