Въпреки целия фурор относно начина, по който Илон Мъск може да наклони политическия дискурс в САЩ, след като получи ключовете за Twitter Inc., най-големите предизвикателства за него може да се появят отвъд Тихия океан, пише Bloomberg.
Азия, където живее повече от половината световно население, е най-голямата възможност за растеж на Twitter и може би далеч по-трудно предизвикателство. Ако милиардерът, създал Tesla Inc. и SpaceX, изпълни обещанията за премахване на цензурата, той ще се сблъска с множество объркващи регулации, прилагани от понякога авторитарни правителства. Прилагането на тези регулации е сложно заради огромното количество нови потребители на интернет в тези държави.
Цифрите загатват, че най-големите главоболия на Мъск са в чужбина. Ежедневните активни потребители на Twitter, които могат да осигурят приходи, наброяват 179 милиона в международен план – много повече от 38-те милиона от САЩ през 2021 г., според последния годишен доклад.
Като публична компания, Twitter многократно е подчертавала, че трябва да спазва местните разпоредби. След като тя стане частна и контролирана от най-богатия човек в света, Мъск лично ще поеме отговорността за навигацията в тази гъсталаци - и последствията, ако не успее.
„Азия може да се превърне в причината за успеха или провала на новия Twitter“, каза Джей Джей Роуз, сътрудник на австралийския мозъчен тръст Lowy Institute. „Ще зависи от това как ще подходи към него, дали може да го използва за целите си за свобода на словото“.
Китай
Twitter е официално забранен в Китай, но страната все още ще изисква голяма част от вниманието на Мъск. Основателят на Amazon.com Inc. Джеф Безос намекна за потенциалните конфликти в туит малко след сделката на Мъск, като попита: „Дали китайското правителство току-що спечели малко влияние върху градския площад?“
Очевидно е, че Китай е изключително важен за Tesla, основният източник на богатството на Мъск. Милиардерът със сигурност ще се сблъска с натиск - косвен или изричен - да прецизира политиките на Twitter, за да угоди на Пекин.
Като най-големият пазар на електрически превозни средства в света, както и като доставчик на батерии на Tesla, Китай е от съществено значение за здравословния растеж на централната част на бизнес империята на Мъск. Tesla се възползва и от значителни данъчни облекчения при създаването на своя Гигафабрика в Шанхай – първият ѝ завод в чужбина – и получи разрешение да притежава изцяло местните си операции, което е рядкост за американска фирма.
Належащ проблем е как Twitter се справя с усилията на Китай да разпространява пропаганда в световен мащаб чрез платформата. През 2020 г. компанията въведе етикети за правителствени служители и „свързани с държавата медии“ за публикации като Xinhua и Global Times и на читателите се напомня за тази подкрепа от правителството всеки път, когато харесат или ретуитват техни публикации. Китайските медии нарекоха практиката „сплашване“ и вече започнаха да лобират милиардера да я отмени.
„Един от най-ожесточените тестове относно декларирания ангажимент на Мъск за разширяване на свободата на словото в Twitter ще се крие в това дали той ще издържи на натиска от Пекин да прикрие критиките и предизвикателствата към Китай на платформата“, каза Сузан Носел, главен изпълнителен директор на нестопанската застъпническа група PEN America. . „Каквито и постепенни промени да бъдат направени от него на платформата в името на свободата на словото, те рискуват да бъдат потопен под тежестта на тежката китайска ръка, контролираща това, което Мъск с право нарече глобален публичен площад“.
Илон Мъск трябва да премахне етикета ми. Също така, когато хората искат да харесат или ретуитнат моите публикации, сега им се напомня от Twitter, че „това е медия, свързана с държавата“. Това е тотална дискриминация и потискане на свободата на словото. Twitter трябва да промени тази политика.
— Чен Уейхуа （陈卫华） (@chenweihua) 29 април 2022 г.
Чен Уейхуа, журналист от China Daily, се обърна директно към Мъск с аргумента, че подобни етикети потискат свободата на словото и противоречат на заявените принципи на Мъск. Милиардерът не е дал ясна индикация как ще решава подобни въпроси.
„Под „свобода на словото“ имам предвид това, което съответства на закона“, написа Мъск в Twitter. "Аз съм против цензурата, която надхвърля закона."
Ботовете са друг проблем. Китай също използва автоматизирани и анонимни акаунти за разпространение на посланията на правителството, което накара Twitter да премахне повече от 170 000 акаунта през 2020 г. за „разпространение на геополитически ракурси, благоприятни за Комунистическата партия“. Мъск обеща да „победи спам ботовете или да умре, опитвайки се!“ и звучи решен да продължи да се бори с фалшивите акаунти.
Ако нашата оферта в Twitter успее, ще победим спам ботовете или ще умрем, опитвайки се!
— Илон Мъск (@elonmusk) 21 април 2022 г
Пекин е показвал готовност да наказва милиардери, които не се съобразяват с неговите желания. Регулаторите удрят технологичните гиганти в страната и на практика изгониха съоснователя на Alibaba Group Holding Ltd. Джак Ма от публични появи.
Предлаганите стимули далеч надхвърлят пазара на електрически превозни средства. SpaceX на Мъск със сигурност може да търси китайски клиенти, докато неговата Boring Co. може да спечели от изгодни инфраструктурни договори в страната.
А какво да кажем за самия Twitter? Част от китайското население използва виртуални частни мрежи, за да избегне контрола на Пекин и да използва услугата. Може ли Пекин да предложи достъп до своите 1,4 милиарда души? Може би при правилните условия. Те със сигурност няма да включват свобода на словото.
Индия
Индия е друг пазар с високи залози за Twitter: има половин милиард интернет потребители в страната и още половин милиард тепърва ще навлизат онлайн.
Twitter играе роля в онлайн дискусиите в Индия, подобна на тази в САЩ: политическите лидери на страната го използват, за да излагат своите послания, които след това се предават по телевизията и новинарските мрежи. Министър-председателят Нарендра Моди беше ранен привърженик на Twitter и сега има 78 милиона последователи в социалната медия - повече, отколкото всички регистрирани потребители на Twitter в страната.
Но правителството в Ню Делхи настоява за много по-голям контрол, отколкото Вашингтон някога е успявал да упражни. Напрежението нарасна по време на протестите на фермерите в страната през 2020 и 2021 г., когато Twitter и правителството се сблъскаха за това какъв вид реч ще бъде толерирана в платформата.
Когато групите на земеделските производители поискаха отмяна на някои закони, които според тях дават предимство на корпоративните стопанства, те излязоха на улицата и в социалните медии, за да обосноват своите аргументи, включително и в Twitter. Администрацията на Моди настоя базираната в Сан Франциско компания да премахне публикации, критични към нейните действия - и Twitter първоначално отказа да се съобрази. Тогава индийските власти заплашиха, че ще хвърлят в затвора ръководителите на компанията в страната, което накара Twitter да изтрие повече от 500 акаунта и да блокира достъпа до още стотици.
Това е пряк пример за това как подкрепата за „свободата на словото“ може да се сблъска с правителствените постановления и спазването на закона. По-късно през 2021 г. Ню Делхи затегна хватката си върху социалните медии като Twitter и Facebook: правителството настояваше компаниите да идентифицират конкретни лица като модератори, които ще отговарят за обработката на официалните искания за премахване на акаунти и които могат да бъдат изправени пред затвор за неспазване на желанията на правителството. Twitter се съгласи с това условие, макар и след забавяне.
Не е ясно как Мъск ще примири подкрепата си за повече свобода на словото с такъв строг правителствен контрол.
„Twitter трябва да отговаря на законите на страната“, каза бъдещият собственик в интервю.
Въпросът едва ли е ограничен до Индия. Близката Шри Ланка ограничи достъпа до социалните медии в очакване на протестите през април, докато военната хунта на Мианмар миналата година прекъсна изцяло достъпа до интернет в стремежа си да потуши опозицията. Изследователи установиха, че Twitter е най-блокираната платформа за социални медии в световен мащаб с общо 12 379 часа прекъсвания през 2021 г.
Под „свобода на словото“ просто имам предвид това, което отговаря на закона.
Аз съм против цензурата, която далеч надхвърля закона.
Ако хората искат по-малко свобода на словото, те ще поискат от правителството да приеме закони в този смисъл.
Следователно излизането отвъд закона е в противоречие с волята на хората.
— Илон Мъск (@elonmusk) 26 април 2022 г
Югоизточна Азия
Югоизточна Азия се превърна в един от най-бързо развиващите се интернет пазари, подхранван от страни като Индонезия и Индия, които въвеждат огромното си население онлайн.
Но развиващите се пазари идват със собствен набор от проблеми. Meta Platforms Inc. назовава Филипините, Виетнам и Индонезия като видни източници на фалшиви и дублирани акаунти. Meta, чиито услуги Facebook и Instagram са изправени пред подобни предизвикателства като Twitter, от години съобщава в своите годишни документи, че приблизително 11% от потребителите по света са дублиращи се акаунти, а други 5% са фалшиви. Както при Китай, Twitter ще трябва да вдигне летвата, за да изкорени всички фалшиви потребители.
Свободата на изразяване също се сблъсква с местните закони в този регион. Сингапур прие спорен закон за „чуждестранна намеса“ миналата година, който му дава правомощия да изисква потребителска информация от социалните мрежи, в опит да попречи на външни лица да повлияят на вътрешната политика. Дали това отговаря на амбициите на Мъск за свободно изразяване?
Виетнам постави подобни предизвикателства пред доставчиците на онлайн услуги като Facebook и Google на Alphabet Inc. Там законът за киберсигурността на практика налага избор между запазване на поверителността на потребителите и спазване на местните правила.
Въпросът, на който трябва да се отговори през следващите години, е доколко Мъск ще се придържа към обещанията си за освобождаването на Twitter - не само в САЩ, но и в останалия свят.
„Азия не е Северна Америка и не е Европа“, каза Роуз от Lowy Institute. „Мъск има глобалистки възгледи и неговите бизнес интереси към днешна дата са имали тенденция да бъдат доста универсални. Но продукт като медиите изисква по-нюансиран подход, когато се прилага в световен мащаб."