Войната на Русия в Украйна накара европейските столици сериозно да преразгледат индивидуалните и общностни отношения с Китай.
Изправени пред необходимостта да отслабят зависимостта си от руската енергия, служители на редица правителства правят равносметка на икономическите и политическите си връзки с Китай, пише Bloomberg.
Високопоставени членове на парламента в Берлин признават, че близостта с Русия е историческа грешка и виждат опасност тази грешка да се повтори с друг авторитарен режим, като се има предвид, че Германия е най-големият европейски търговски партньор на Китай.
Държавите в Централна и Източна Европа поставят под съмнение целесъобразността на форума 16+1 с Китай. Италия наскоро затвърди правото си на вето върху чуждестранни придобивания – мярка, насочена най-вече към Китай.
На ниво Европейски съюз нагласите се променят в посока влошаване на отношенията заради отказа на Пекин да осъди руската инвазия и опитите му да подкопае трансатлантическата единност насред войната. Виртуалната конференция ЕС-Китай се проведе на 1 април в контекста на все по-обтегнати взаимоотношения според запознати с дискусиите.
По време на разговорите главния приоритет на ЕС бе да призове Китай да използва влиянието си над Русия, за да спре войната. Има сериозни притеснения, че продължаващото бездействие на Китай може да има дългосрочен негативен ефект върху отношенията им с ЕС.
След конференцията изявление на Външното министерство в Пекин призовава Европа да има „автономен“ поглед върху Китай и заявява, че разрешението на конфликта е да се „предоставят необходимите гаранции за сигурност на всички засегнати страни“.
„Диалог на глухи“ е описанието на върховния представител на ЕС Жозеп Борел за разговора с Китай.
След като Си се срещна с Владимир Путин в началото на февруари и двамата обявиха „безгранично партньорство“ Пекин се опита да запази неутралитет в конфликта, изразявайки разбиране на позицията на руския президент, макар и да защитава суверенитета на Украйна.
Пекин едва ли ще приветства нестабилността и икономическия смут, предизвикан от войната на Путин. Но дори и възможността на Китай да му влияят да е ограничена, ЕС смята че Китай има единствени по рода си канали, които може да използва.
Мнението на един европейски дипломат в Пекин е, че войната отдалечава Китай и Европа още повече и усилва системното им съперничество. През пандемията европейските държави осъзнаха, че са твърде зависими от Китай за основни медицински доставки. Войната на Русия в Украйна усилва аргументите за намаляване на зависимостта от Пекин, добавя дипломатът.
„Това наистина е пробуждането на Запада“, заяви външния министър на Литва Габриелус Ландсбергис. Неговата страна се изправи пред колапс на износа си за Китай заради позицията им за Тайван, който Китай смята за своя територия. ЕС внесе оплакване в Световната търговска организация през март заради отношението на Китай към Литва.
„Основният урок, който трябва да научим от руската война в Украйна, е, че търговията сама по себе си не променя начина, по който действат авторитарните държави“, каза Ландсбергис в интервю във Вилнюс. "Когато говорим за Китай, ние ясно виждаме, че се развиват нови зависимости."
Китай изпревари САЩ като най-голям търговски партньор на ЕС през 2020 г. и през миналата година общата търговия достигна близо 868 милиарда долара.
Войната в Украйна обтегна и без това крехките вериги за доставки по търговските пътища между Китай и Европа, като същевременно увеличи растящите разходи за енергия и суровини. Но геополитическите съображения също оказват влияние върху фирмите, работещи в Китай.
Повечето германски компании там заявиха в края на март - преди затварянията заради политиката на нулев Covid в Шанхай и на други места - че кризата, причинена от войната в Европа, се отразява на стратегията им за Китай, установи проучване сред 391 членове на търговските камари.
Една трета от анкетираните казаха, че очакват да спрат планирания бизнес или инвестиции, докато 46% отбелязаха спад в привлекателността на китайския пазар. Около 10% казаха, че съществуващият бизнес може да бъде преместен извън Китай, а 27% казаха, че очакват диверсификацията да се ускори в Азия.
Йенс Хилдебранд, изпълнителен директор на Германската търговска камара в Северен Китай, казва, че тенденцията е далеч от глобализацията и към повече от това, което той нарича „локализация“, при която компаниите изграждат локализирани вериги за доставки, за да обслужват конкретни пазари. Търговският конфликт между САЩ и Китай стимулира това развитие, „а войната в Украйна дава още един тласък за това“, каза той по телефона.
За Йорг Вутке, който оглавява Търговската камара на ЕС в Китай, „обществения образ на Китай, когато става дума за Украйна, наистина има значение“. Взети заедно с политиката за нулев Covid и свързаните с нея прекъсвания на бизнеса, „това, което наистина има значение сега, е усещането, че Китай става ненадежден“, каза той, наричайки го „ново измерение“.
Отношенията между ЕС и Китай се влошиха рязко през последната година, белязани от налагането на реципрочни санкции заради ситуацията с правата на човека в провинция Синдзян. Китай санкционира членовете на Европейския парламент, поставяйки под въпрос приемането на амбициозна инвестиционна сделка между ЕС и Китай. Отношението към Литва добави още повече напрежение.
През март, две седмици след инвазията на Русия, Китай предупреди САЩ да не се опитват да подражават на НАТО в Тихия океан и отхвърли сравненията между споровете за сигурността около Украйна и Тайван.
„Връзките между Китай и ЕС вече са изправени пред нарастващи трудности по различни въпроси и това води до повече търкания за дребни неща и това не е в интерес на нито една от страните“, се казва във вестника на китайската комунистическа партия Global Timesв публикация тази седмица, призоваваща ЕС да не „попадне в капана на Литва“.
Влизайки в срещата на върха през април, Брюксел и страните-членки се надяваха, че Пекин ще спре „низходящата спирала“ във отношенията между ЕС и Китай, като използва лостовете си върху Русия, за да помогне за прекратяване на войната, каза Янка Ортел, директор на програмата за Азия в европейския съвет по външни отношения.
„Тази надежда беше разбита“, каза тя в онлайн коментар.
Чувството на безпокойство от Китай е може би най-остро сред страните от Централна и Източна Европа, които имат най-настъпателни възгледи за Русия. Парадоксално е, че те също са сред страните от ЕС, с които Китай имаше най-добри отношения чрез своя форум 16+1, който позволи на по-малките държави да се срещнат с ръководството на Пекин.
Недоволството от форума отдавна е очевидно и Литва напусна миналата година. Китайски дипломат беше изпратен в региона миналата седмица, разпалвайки спекулациите, че други може би сега обмислят изход. Делегацията беше посрещната с предупреждение от чешкото правителство, че подкрепата на Китай за Русия ще навреди на отношенията му с целия ЕС.
Въпреки това няма много защитници на тоталното разделение.
Нидерландия осъзнава заплахата от Китай в последните години, но това не означава, че ще спре да търгува или да поддържа отношения с Пекин според запознати с политиката на правителството.
Някои европейски компании засилват фокуса си върху Китай. Един от приоритетите на Volkswagen AG за 2022 е „разширяване на бизнеса в Китай“ според Linkedin пост на генералния директор Херберт Диес.
Европа има нужда от Китай за стабилизиране на икономиката след последствията от войната, смята Хенри Уанг, основател на Центъра за Китай и глобализацията – изследователска група в Пекин, чията мисия е да служи като мост, обясняващ китайската позиция на света.
„Посланието е, че ако ЕС във военно отношение е по-обвързан с НАТО сега, икономически те ще трябва да бъдат по-обвързани с Китай с течение на времето“, каза той.
Политическите настроения в най-голямата европейска икономика изглежда се изместват в обратна посока. Германският финансов министър Кристиан Линднер, изказвайки се на срещата на върха „Лудвиг Ерхард“ през миналата седмица, каза, че Берлин се нуждае от изцяло нов бизнес модел, за да намали икономическата си зависимост от Китай.
Ларс Клингбайл, който е съпредседател на Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц, каза на същата конференция, че е необходимо да се научат уроците от руската политика на Германия и „да се сложи край на зависимостта от Китай“.
В Италия премиерът Марио Драги втвърди позицията си по отношение на Китай след инвазията на Русия. Италия засили правомощията си за вето срещу чуждестранни придобивания този месец, като създаде специално подразделение, което да наблюдава всяко потенциално сливане, което й позволява да блокира сделка, ако тя включва стратегически сектор.
„Войната вече предизвика интензивни дебати относно критичната инфраструктура и устойчивостта в Европа“, казаха в съвместен доклад тази седмица Агата Крац, асоцииран директор на Rhodium Group, и Макс Зенглейн, главен икономист в Mercator Institute for China Studies.
Ерата на „масовите китайски инвестиции“ в Европа може да приключи, казаха те.